Живот като „Тенор под наем“

2
0

От хиляди години големият талант и създаването на изкуство са обект на почитание и възхищение. Понякога границата между поклонение пред таланта и идеологизирането на личността се размива. Така се случва и с италианския оперен певец Тито Мерели в постановката „Тенор под наем“ на Сатиричен театър „Алеко Константинов„.

Обожанието на оперното общество в Кливланд към италианския изпълнител кара всички жени в града да откачат не само от гласа му, но и от неговото мъжество. А мъжете мечтаят за поне частица от славата му. Той обаче, вече малко изморен от всичко това, иска само да поспи – никакви репетиции, никакви фенове. И както в добре познатата ни максима „внимавай какво си пожелаваш“, така и в пиесата, това му се случва, но за малко по-дълго време от очакваното.

На фона на неговото величие се откроява другият образ в постановката, този на Макс, който е „годеник под чехъл“ и момче за всичко. Макар толкова „наведен“ пред околните и той има своите буквално скрити таланти. Мечтата му е да излезе на сцената и да пее, но никой не вярва, че е способен, дори той самият. В ролята на Макс е Пламен Великов, който само да застане на сцената с неразбиращия си поглед е достатъчно да разсмее залата. А комбинацията между натюрела му и добрата режисура на Венци Асенов изгражда образ, изпълнен с противоречия, което го прави интересен и изненадващ за публиката.

Тенор под наем

Обратите, които настъпват един след друг, карат хората в салона да затаи дъх в очакване на следващата безумна ситуация, в която един играе друг, жени се борят за двама мъже, мислейки ги за един и същ, изчезват и се появяват трупове, а госпожа Мерели се опитва да се сети за думата за онова голямото нещо на мъжа си, което започва с „Х“. Всичко това, допълнено от оперните изпълнения на Веселин Ранков и Пламен Великов и танците, дело на Валери Кондрацев, превръща пиеста в истинкси спектакъл – смешен, но и тъжен с реалността, която обрисува.

Докато стоим в салона, възхищавайки се на сценографията, режисурата, играта на актьорите – на изкуството като цяло, спектакълът задава множество въпроси, като: Пред кого се прекланяш? Този „неповторим“ талант, който обожаваш и към който се стремиш, наистина ли е толкова уникален? Вярваш ли достатъчно в себе си, за да промениш съдбата си? Кой си и за какво се бориш? Те се промъкват в съзнанието и тихо, почти незабележимо, отекват на излизане от залата.

Постановка – Венцислав Асенов
Сценография – Невяна Кавалджиева
Асистент-сценограф – Лилия Бабунова
Композитор – Павел Васев
Вокален педагог – Мария Коровешова
Хореография – Валери Кондратцев

Участват: Пламен Великов, Полин Лалова, Стефан Щерев – Чечо, Веселин Ранков, Ана Вълчанова, Петър
Лъджев, Маргарита Хлебарова, Янина Кашева

Comments are closed.