Това не е щастлива любовна история за двама влюбени. Това е омразата настанила се между крепостните стени на дома, обитаван от съпрузите Едгарт и Алис. Може би без нея тяхното съществуване ще изгуби своя смисъл. И именно съществуване, защото животът отдавна ги е напуснал. „Мъртвешки танц“ на Театрална работилница „Сфумато“ е израз на мъртвия живот, на две души, чакащи физическата смърт на другия като собствено избавление.
Съжителството на капитана Едгарт и бившата актриса Алис, се оказва тяхното наказание и мъчение, защото “адът – това са другите”. Отношенията им се превръщат в борба за надмощие с несъществуващо приятелство, близост и загриженост. Когато пристига техният приятел Курт, проблясва надеждата за спасение от този порочен танц. Но нищо подобно не се случва, а напротив. Ритъмът става все по-бесен и безпощаден, запращайки Алис и Едгарт към тъмнината на собствените им души. Тя засмуква като черна дупка красотата на живота. Унищожава целостта на семейството, действайки на принципа „разделяй и владей“.
Всеки се опитва да изиграе другия, дебнейки и преценяйки следващия ход. Но дали танцът им е задвижван единствено от омразата? Не е ли тя израз на една криворазбрана, извратена любов, смазвана от демоните, които умъртвяват душата?
Докато гледах представлението се чудих дали героите са достойни поне за малко съжаление. Но оковите на този безцветен живот си бяха сложили самите те. Преувеличената действителност на отчуждението е тази, през която минават безброй семейства и днес. В „Мъртвешки танц“ тя отблъсква всичко положително в съвместното съществуване на живите мъртви Едгарт и Алис, но и в нагласата на зрителя към тях.
Постановъчен екип:
постановка: Маргарита Младенова
сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова
музика: Асен Аврамов
