Защо обичаме Самюъл Бекет? Нека си припомним…

0
0

На днешния ден преди 113 години (тогава – петък 13-ти) е роден знаковият ирландски писател, поет, драматург и наш аболютно любим луд човек в цялата история, пълна с луди хора – Самюъл Бекет.

Неговият принос към развитието и изследването на театралния език, на дефинициите на реалността и абсурдното в нея, на човека и неговото вселенско недоумение, са обсъждани многократно и ние нямаме амбицията да се връщаме към тях, за да ги затвърждаваме.

Днес ни се иска да оставим твореца Бекет една крачка назад, доколкото това изобщо е възможно, за да надникнем в пространството на човека Бекет – на неговия реален живот и на факта, че той е бил не по-малко абсурден от самите му произведения. Защото, Господи, не се сещаме за нито един друг творец, който да е успял да се „провали по-добре“!

Самюъл Бекет, 1977

Самюъл Бекет е бил близък приятел с Джеймс Джойс и му е помагал при написването на „Бдението над Финеган“. Тяхното приятелство обаче приключва рязко, след като Бекет не отвръща на чувствата на психически нестабилната дъщеря на Джойс – Лусия. Лусия Джойс е била екзотична танцьорка и вероятно е имала кратка авантюра с Бекет. Междувременно Джойс прави опит да овладее нейните обсесии като я праща на терапии при Карл Юнг.

Въпреки че не отвръща на романтичните чувства на Лусия, Бекет завинаги запазва в себе си фиксацията върху една от нейните лудости – а именно идеята, че тя реално никога не се е раждала. Той припознава тази идея в една от лекциите на Юнг, на която по-късно присъства, и тя става водеща в много от произведенията му.

Лусия Джойс, Париж, 1929

Самюъл Бекет е щял да бъде убит от сводник. След като отказва да се възползва от предложените от него услуги, мъжът го намушква с нож, перфорира белия му дроб и почти го умъртвява. Какво мислите, че прави Бекет тогава? Давейки се в кръвта си, задава въпроса: „Защо направихте това?“. А знаете ли какво отговаря сводника? „Извинете, господине, нямам никаква представа.“

Този много кратък и много ирландски разговор също остава за дълго в съзнанието на Бекет, който слава богу, оцелява. Той задава нов тон на творчеството му изобщо, като го насочва към темите за абсурда и безсмислието на човешкото съществуване.

Докато се лекува от намушкването, Бекет има чести посещения от тогавашната му тенис партньорка. Тази именно тенис партньорка по-късно става негова съпруга.

Самюъл Бекет е автор на сценарий за филм, в който участва Бъстър Кийтън. Филмът се казва „Филм“, дълъг е 17 минути и самият Бекет, след като го гледа за първи път, възкликва: „Какъв интересен провал“!

През 1969 Бекет получава Нобелова награда за литература. По-скоро я получава неговият издател, защото Бекет не желае нито да се яви на церемонията, нито да произнася реч. Паричната награда дарява на библиотеката на Дъблин Тринити Колидж. Когато жена му разбира за връчването на нобеловата награда, тя притеснено възкликва: „Ама че катастрофа!“.

Самюъл Бекет, Лондон, 1984

 

В момента на българска сцена се играят няколко представления по текстове на Бекет. Ако желаете да се насладите на такова, можете да изберете между:

„Щастливият Бекет“,  Център за култура и дебат „Червената къща“
Режисьор: Марий Росен
Сценограф: Петя Боюкова
Композитор: Константин Тимошенко
С: Ана Вълчанова, Марий Росен, Петя Боюкова, Константин Тимошенко

„К А К Е“, Театрална работилница „Сфумато“
Консултант: Василена Радева, Василена Радева
Музика: Любомир Брашненков
Сценография и костюми: Ралица Тонева
С: Елена Димитрова, Васил Ряхов

„В очакване на Годо“, Театър „Азарян“
режисьор: Деян Донков
сценограф и костюмограф: Чавдар Гюзелев
саунд дизайн: Калин Николов
участват: Деян Донков, Иван Бърнев, Цветан Алексиев, Калоян Трифонов, Мартин Цолов

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here