Много ми е трудно да разкажа за любовта от първо гледане, която изпитах към това представление, защото идва от много лично място. То това му е и хубавото.

А на всичко отгоре „Зарови ме в небето“ дълбае специфично в един женски свят, който заслужава хем да бъде мистичен, хем да бъде най-сетне изложен, за да се знае че го има, хем може да бъде подложен на строга, но любвеобилна ирония. Защото има мъже за един ден – Великден и жени, с които всеки ден е като за последно.

През годините винаги с удоволствие съм се докосвала до работата на всички замесени в представлението и дори изпитах лека гордост, че има такъв спектакъл и че тези хора така хубаво и пълноценно развиват уменията и вкуса си. Ако не сте гледали други представления на Анастасия Събева и нейните съзаклятници, просто не знам защо се мъчите така – винаги е празник.
„Зарови ме в небето“По Кървави разкази на Александър ЧакъровСценична версия и режисура – Анастасия СъбеваСценична среда – Елена НацаридуМузика – Асен АврамовПластика – Александър МанджуковФотограф – Георги СиркатовУчастват – Елена Нацариду, Надежда Колева, Августина- Калина Петкова