В черната криминална комедия „Убийство в експреса“ не разгадаваме кой е убиецът, а просто се пренасяме в купето на един обикновен влак. Зрителите на Сатирата виждат как порядъчни хора, поставени в крайна ситуация, губят своята хуманност и преминават към радикални действия.
Идилията на двама любовници, тръгнали на тайно пътешествие, внезапно е помрачена от откритието, че човекът в тяхното купе не е заспал, а мъртъв. Оказва се, че всеки има тайни зад гърба си, които не би рискувал да бъдат разкрити с идването на полицията. Който пристъпи в купето става замесен в игра, в която моралът рухва пред очите ни и паниката те превръща в чудовище. Действието тече с експресна скорост и заклещва пътниците в капана си.
В пиесата на унгарския драматург Габор Гьоргеи един от главните герои е Никола Анастасов. Той беше удостоен с наградата „Икар“ за изключителния си принос в театралното изкуство, каквато е и заслугата му за хумора в „Убийство в експреса“.
С постановката си, младият режисьор Петър Денчев успя да ме накара да се посмея, но и замисля, че нещата, които биха ни довели до престъпление или до укриването му, могат да се окажат фатално близко до всеки един от нас. Било то съдия, съпруга, невинен бивш затворник – всеки е способен на крайности в една необичайна за него ситуация. По пътя на нейното разрешаване героите дават път на цинизма, самозабравят себе си и морала, който са притежавали. Това се оказва цената, която плащаш за спокойствието и успеха си.
Дори когато си кажем, че ние не бихме били способни да изхвърлим труп от влак или да убием, не сме сигурни как всъщност бихме реагирали, за да запазим името си и всичко, за което сме се борили. Зад гърба си човек има тайни, които могат да го унищожат.
Постановъчен екип:
Постановка – Петър Денчев
Сценография – Петър Митев
Учатват: Никола Анастасов, Александра Сърчаджиева, Михаил Сървански, Маргарита Хлебарова, Росица Александрова, Ивайло Калоянчев, Кирил Бояджиев, Константин Икономов
Comments are closed.