Забавления по време на война

0
0

Втората световна война  е период, в който интересът към различните видове изкуство ескалира. По това време немалко хора, както и повечето военнослужещи, за пръв път изпитват емоцията на театъра, операта и балета. В пълен контраст с публиката от Първата световна война, която се нуждае да избяга от реалността, хората от 40-те години на XX в. търсят нещо повече.

Точно затова се основава Съвета за насърчаване на музиката и изкуството (CEMA, the Council for the Encouragement of Music and Arts). Тази организация има за цел да събира средства и да финансира балет, театър и опера. Идеята е да се пращат трупи във военни лагери, както и да има представления, достъпни за цивилния гражданин.
По време на Втората Световна война Сибил Торндик и нейният съпруг обикалят миньорските села на Уелс, представяйки репертоар от пиеси на Шекспир, гръцки трагедии, балет, опера и изпълнения на симфоничен оркестър. Всичко това се случва и във военни лагери из цяла Англия. Паралелно на случващото се в Уелс, в лондонският театър „Уест Енд”  всички пиеси се гледат от пълен салон публика, без нито едно свободно място. В „Театърът на изкуството” пък се представят по четири балетни представления на ден  – обеден, следобеден, чаен и така наречения „шери” балет, когато публиката може да се храни по време на представлението и след това да се върне на работа. Това засилено внимание към изкуството по време на войната води до първата държавна субсидия, отпусната в името на изкуствата във Великобритания. Като първа стъпка, подпомогната от държавата, се приема основаването на Съвета на изкуството (the Arts Council) през 1946 г.

Дори Военноморските сили се възползвали от привилегията да станат свидетели на културни изпълнения и постановки. За това може да се съди по афиш, който съобщава шоу на компанията „Грант Андерсън Ентъртейнмънт” за ескадроните в Тунис. По време на войната организация, наречена Entertainments National Service Association (ENSA), поставя и организира много забавления навсякъде по света, където са разположени съюзнически войски.

След време „Грант Андерсън” се пръсват по различни „мисии на забавлението” в световен мащаб. Разбира се това звучи страхотно и вдъхновяващо на пръв поглед. Много артисти са били принудени да живеят и работят в сурови условия. Изкуството не „виреело” в естествената си среда, но ясно показало, че може да просъществува навсякъде, когато имаме нужда от него. Например пиесите често се представяли на специално сглобени платформи, на открито, в подводници, на палуби на кораби, че и на самолети. И не мислете, че представленията били веднъж на ден, напротив, били по няколко.

Програмите за забавление на ENSA са устояли на пясъчни бури в пустините, снежни бури в Италия, бури в Тихия океан, просъществували са и опасно близо до фронтовата линия.

Дори след цунамита от събития и войни хората винаги ще имаме тази спасителна сламка – изкуството, която ще ни показва, че там,  в далечината има суша и надежда. И не можем да го изгубим: то ще е винаги с нас, стига да го носим в сърцата си.

Източник: http://www.vam.ac.uk/content/articles/w/wartime-entertainment/

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here