Сватбите са едно, но балканските сватби са нещо съвсем друго! Там, като че ли, всичко е за последно … истински апокалипсис.
Ходили сте на българска сватба, нали? Първо младоженците сключват брак, после всички отиват към ресторанта, пият, ядат, веселят се и т.н. Но как се е стигало до сватбата едно време? Какви ритуали са се извършвали? Отговорите на тези въпроси можете да получите от баба си… или от новото представление на Камен Донев „За сватбите!”.
Когато си представим „Арена Армеец”, очакваме да видим в нея всичко друго, но не и (почти) моноспектакъл. Не знам за друг подобен случай в България, където един актьор играе пред 12-хилядна публика. Истински рекорд! Този факт недвусмислено говори първо, за таланта на актьора и второ, за симпатиите, които създава у публиката. Камен е като глътка свеж въздух, като нещо, от което човек има нужда – най-вече психически.
Гледала съм другите два моноспектакъла на Камен Донев. В тях изобилстват много смях, но и много тъжни истини, засягат се важни и актуални теми. Но в този спектакъл актьорът подхожда по различен начин. В т.нар. „лекция” Донев се спира само на една основна тема – сватбата по „онова време”. Как младите са се ухажвали, как са крадели булката, какво се е правело на сватбата. Неща, които възрастните знаят, а по-малките – научават. Неща, които уж знаем, но сме забравили и сега се връщаме в „училище“, за да си ги припомним.
Има две неща, които осмислят живота на човека и те се случват през нощта. Едното е, когато протегнеш ръка и докоснеш рамото на този до тебе, а другото е, когато една малка ръчичка докосне твоето рамо, като кацнала пеперуда. И знаеш, че това не е сън. И се радваш, че не си сам. Че това е твоят живот, защото така трябва да е!
Когато чуя името Камен Донев, се сещам само за едно нещо – ирония, даже сарказъм. Във всичките му представления той умело си служи с тях, като не забравя хумора и въображението. Дори наскоро прочетох в една статия, че признаците на интелигентност са именно чувството за хумор и иронията. Но тук главната роля не е поверена на смеха и забавлението, а по-скоро на истинските неща в живота, неща, които малко или много сме оставили на заден план, защото бързаме. Бързаме да хванем метрото, да заведем детето на училище, да изчистим, че наближават празници. И още един куп глупави оправдания. Но през тези два часа и половина нямаме извинения. Седим и слушаме лекцията на учителя.
И ще ви попитам какво е една сватба без… сватба? Кулминацията на вечерта беше, когато двама влюбени се качиха на сцената, след което момчето попита момичето дали ще се омъжи за него. След заветното „да”, последваха бурни аплодисменти. По-смела постъпка от това да поискаш ръката на любимата пред 12 хиляди зрители, здраве му кажи!
Голяма част от спектакъла, разбира се, беше зает от песни и хора. Ансамбълът, заедно с Камен Донев, демонстрира на публиката характерни танци от Гърция, Румъния, та чак до Албания. Почти всяка една история беше придружена от песен, която допълнително я украсяваше. Но не оставайте с впечатлението, че на сцената няма никакъв театър. Мислите си, че краденето на мома е лесно? Е, не е. Донев ни показва епична схватка между момък и девойка, която всъщност се оказва „скрита лимонка”.
Специални гости на спектакъла в „Арена Армеец” бяха BOBAN & MARKO MARKOVIC Orchestra, както и Нина Николина. Те допринесоха за доброто настроение и изнесоха пред публиката страхотен спектакъл.
И след всички тези танци, песни, музика и забавни истории, представлението завърши с трогателна реч за ценните и важни неща в живота. Сватбата не е просто документи, подписи и черпене в ресторант. Сватбата е нещо лично, между двама души, които се обричат на вярност, обещават си да бъдат един до друг както в хубавите, така и в трудните моменти и да се подкрепят. Или както Камен Донев казава: Когато изпратиш детето си на Терминал 2, вечерта да има кой да те утеши. Признавам си – поплаках си. Но пък какво е една сватба без сълзи?! Няма как един такъв мащабен спектакъл да не те развълнува, да не те накара да се замислиш кой си, защо си тук и каква е твоята мисия. Аз все още търся отговорите, но пък за Камен Донев съм сигурна в едно – той е тук, за да ни разсмива, да ни кара да плачем, но едновременно с това и да се гордеем, че сме българи.
„За сватбите!” не е в типичния стил на Донев. Основната му цел не е да разкаже на публиката за обичаите на едновремешните сватби, а по-скоро да ни припомни миналото, където традициите и обичаите са били нещо изключително важно за хората, докато в днешно време българите сме ги позабравили. Истината е, че ритуалите ни сплотяват и ни правят една нация. С тази „лекция” Камен Донев ни припомни защо е необходимо да ценим и обичаме българското по един съвременен и достъпен начин.
Ето и финала, заснет от в. „24 часа“: