„Разкази от бъчвата“ – гледам този спектакъл за трети път. И дори да искам да кажа, че три пъти е достатъчно за едно представление, няма как да стане. Всеки път е различно, смешно и лудо. Въпреки, че знам кога са най-забавните моменти, даже вече съм запомнила и фрази от спектакъла, пак се смея. И пак се замислям за любовта, приключенията и вярата в по-доброто.
Реших, че след третия път вече е време да си поговоря с Димитър Иванов, актьорът и автор на „Разкази от бъчвата“. Както съм ви споделяла преди, познавам Димитър не само от сцената, и повярвайте ми, той е с толкова чудесно чувство за хумор, както в ролята на Капитан Джак, така и в живота, затова и не успях да спестя личните си коментари за интервюто.
И така след постановката в „Нов театър“ НДК му задодох няколко въпроса за неговото приключение:
Как ти хрумна идеята за подобен спектакъл?
Останах без работа след едно аниматорско лято, бях напуснал и театъра… Беше в онзи бохемски етап от живота ми. И когато дойде есента си казах, че трябва да направя нещо. Седнах да пиша и нищо не идваше в главата ми дълго време. Даже си спомням как белият лист стоеше вкъщи няколко дни само с думите „сцената е тъмна“. Така реших да се разходя с кучетата си в гората, където… си пийнах (разбира се, не опитвайте това у дома си или в гората до къщата си). Тогава едното куче ми проговори „Напиши си твоята история. За три години колко си преживял?“. И общо взето така реших да си театрализирам живота за изминалите три години, защото наистина имаше бурни истории.
С щурата история за писането и кучето Димитър успя да ме разсмее още в началото
Значи животът на Джак всъщност е твоят живот?
Да, тези истории са абсолютно реални. Случили са ми са се!
Димитър успя да каже това, което иска, след няколко разбъркани „са ми“ и „са се“ (дори сега не съм сигурна, че го написах правилно). И след като спряхме да се смеем, продължихме с въпросите малко по-сериозно, колкото е възможно, разбира се.
Какво е да играеш собствените си думи и мисли?
Определено е много по-лесно, защото това съм си аз.
Как избра точно Капитан Джак да бъде главното действащо лице в спектакъла?
Джак дойде от работата ми като аниматор в хотели през лятото. Тогава с децата търсихме съкровища, това бяха най-популярните игри, по това време излизаха и „Карибски пирати“. Капитан Джак много ми допадна, пасна ми, защото подава заявка да е шизофреник. И в началото гледах филми, опитвах да го имитирам, но вече с годините двата образа много се различават и ако някой е запознат с филмите и представлението, може да го забележи. Просто външно си приличат.
Можеш ли да кажеш, че си се слял с образа – той е ти и ти си той, освен, че в пиесата така се случва?
По-скоро се сляхме с пиратството, аз и целият екип – режисьорът Димитър Стефанов и сценографът Димитър Димитров. Може би и винаги ще го носим – това да вземем всичко и да не оставяме нищо. Колкото и да са мръсници пиратите, те са и хора на честта и винаги ще бъдат. Такива сме и ние в животите си, искаме всичко да е честно и да го отстояваме.
Казват, че моноспектакълът е една от най-трудните театрални форми. Какво трябва да притежава един актьор, за да може толкова време да стои сам на сцената и да задържа вниманието върху себе си?
Аз не мисля, че е най-трудната форма, но като цяло за моноспектакъла ти трябва въображение, много въображение. За да може, когато си зададеш въпроса, да има кой да ти отговори. И трябва да си малко луд, според мен, а даже повечко луд…
Кое е най-голямото ти приключение на сцената?
На сцената… Това определено е участието на Международният куклено-театрален фестивал за възрастни “ПИЕРО” в Стара Загора. Тогава всичко се разпадаше – декори, костюми… всичко.
Тук прекъснах Димитър, за да му напомня, че тогава спечели наградата за главна мъжка роля. А аз бях в публиката и ако тогава всичко се разпадаше, не знам какво щеше да бъде, ако не се разпадаше
Ха, може би затова се получи толкова хубаво представление!
А кое е най-голямото ти приключение в живота?
Ооо, в онзи бохемски период в моя живот прекарах известно време в Боровец. Там имаше доста приключения!
Димитър тактично прекъсна разказа си, но и аз не настоях, защото може би и да беше продължил, нямаше да напиша тези истории.
Каза, че си започнал да пишеш „Разкази от бъчвата“, когато ти е било трудно. Кое е това, което те крепи през цялото това време да продължаваш да се занимаваш с театър?
Аз играя „бъчвата“ от пет години. Първо беше в „Ателие 313“, после в Столичен куклен театър, пообиколих доста сцени. И не че не е имало моменти, в които ми е било трудно… Но каквото и да става няма да спра да играя, поне заради това представление. С него минах през много неща. Дори една двойка се ожени заради него и сега си имат детенце.
Постановката има продължение, което също е страхотно, ще има ли и трета част?
Да, втората част може да гледате в Столичен куклен театър. В нея играем повече хора, но определено планувам и трета. Още не знам какво точно ще се случва, но ще има.
В „Разкази от бъчвата“ Джак търси жената с главно „М“ (моята жена). Ти скоро я намери, можеш ли да кажеш, че постановката ти е помогнала?
Даааам, Ина! Златина… Тя е жената с главно „М“. Представлението ми помогана, да. Благодарение на „Бъчвата“ се опознах и разбрах какво искам и от какво имам нужда.
След този приятен разговор с мъжът с главно „Д“ – Джак или Димитър, мога само да ви кажа да не пропускате двете части на тази история за прикючения, бурни морета и страстни любови!
