Премиерната постановка „Червило“ на МДТ „Константин Кисимов“, Велико Търново, е решителна крачка напред в избора на текст, режисура, сценография и игра на актьорите в сравнение с предишните сезони на театъра.
Режисьорката на „Червило“ Стела Андреева сподели, че текстът по три американски разказа е много жив, а репликите в него са органични и истински. „Той е композиран през годините не само от мен. Работила съм по него на един мастер клас в Бремен, Германия, с руски актьори. И дори сега, ако някой сравни началния със сегашния текст, ще намери много разлики. Почти няма големи монолози. Мисля, че дори когато актьорите започнаха да учат репликите, имаха проблем с последователността им. Чрез репликите все едно хората се стрелят един друг – като в живота. Това естество на текста позволи на всеки един от актьорите да направи собствения си образ по начин, по който го усеща и е удобен за него.“, допълни Андреева.
Режисурата на спектакъла също е много различна от досегашните. Стела Андреева е успяла да покаже всеки един от актьорите в различна и може би в най-добрата му светлина. Успяла е да преодолее, така да се каже, насаденото амплоа в годините на всеки от тях. Сценографията е семпла, оригинална, функционална. Добра идея е живата музика в представлението. Пианистът, без да изпълнява функциите на актьор, е естествена част от случващото се на сцената.
Постановката е в три части, три любовни истории на главната героиня в различни нейни възрасти. В началото е първата любов, в която човек прави най-голям компромис със себе си. Втората част е за следващата, може би най-истинската, любов. Тази, в която се гмурваш с главата надолу, въпреки че усещаш безпътицата, до която те води. Третата част е отредена за любовта, която сякаш не е истинска, а служи само за бягство от самотата. Героинята вече е на възраст, страхува се, ако не е влюбена. И намира скучноват, банален мъж-домакиня.
В този сюжет героинята извървява дълъг път и се променя. От младо, вярващо в любовта момиче, през зряла жена, до жена, която е готова на много компромиси. Ролята играе Стефка Златкова. За нея режисьорката Стела Андреева споделя: „Още предния път, когато работих със Стефка Златкова знаех, че тя ще бъде гръбнакът на следващата постановка, която ще правя в този театър. Стефка притежава невероятна енергия, и съм повече от убедена, че тя е впрегнат в името на спектакъла.“ И наистина, актрисата прави много добра роля. Умело пресъздава всички метаморфози на героинята си. Много е различна и същевременно е напълно естествена във всяка от трите части на представлението.
Ролята на Пол, първия партньор на героинята, се изпълнява от Дончо Дончев – млад талантлив актьор, който играе стеснителен, смотан младеж. Прави интересен образ и буди съчувствие в пуликата. Иван Митев в постановката е Джек – женен мъж, неуспял режисьор, снимащ рекламни клипове. Той напуска твърде късно жена си, и изгубва любовницата си (главната героиня). Актьорът правдиво пресъздава емоциите на героя си, който не знае какво да направи, недоволен е от живота си, но няма смелост да го промени. Третата мъжка роля, на мъжа-домакиня, се изпълнява от Милен Иванов.
В тази постановка всеки може да открие нещо близко, нещо за себе си. Поставят се изначални проблеми като този за любовта. Лошото е, че подобни проблеми и в живота, и в театъра сякаш остават без решение. В отговор на въпроса ми какво иска да каже на публиката с тази си постановка, Стела Андреева е категорична: „ Ако трябва да кажем нещо на публиката си, и то именно в това време на овълчване е, че единственото, което си струва, е да обичаш. Само на това си струва да посветиш живота си и да изразходваш енергията си.“
Може би наистина в това е смисълът…
Постановъчен екип:
Режисура: Стела Андреева
Сценография: Лидия Къркеланова
Музикален съпровод: Андрей Картунов
Участват: Стефка Златкова, Дончо Дончев, Иван Митев, Милен Иванов
Помощник-режисьор: Веселина Костадинова