Разказхме ви за Янита и Ива – тези две симпатични и талантливи млади дами, които не се отказват пред нищо, за да постигнат мечтите си. Един от последните им проекти е спетакълът „Белият Бип“, който завлядява публиката с магията на нямото изкуство. Ето какво видяхме зад завесата на това представление:
Как се роди идеята да направите спектакъла „Белият Бип“?
През 2016 г. завършихме специалност Пантомима в НАТФИЗ и нашият професионален и творчески път продължи в областта на пантомимата. Като студенти в първи и втори курс в НАТФИЗ една от задължителните ни дисциплини е именно класическата пантомима и семестриалните изпити завършват винаги с показ на класически етюди по сценарии на майстори на пантоимата от началото и средата на 20-ти век като Марсел Марсо, Чарли Чаплин, Етиен Декру и др. Единственото място обаче, където по-широката публика може да се докосне до тези класики, са учебните зали на академията по време на откритите изпити.
Така класическата пантомима остава заключена между стените на НАТФИЗ. В този смисъл ние решихме да изкараме тези сценарии извън академията и да ги представим пред по-голям кръг от хора, пред публика, кяото не е запозната с изкуството на пантомимата и единствената й представа за „мим“ е човек, който обиграва въображаеми стени, което е доста погрешно разбиране.
Разкажете повече за самия спектакъл?
Спектакълът е компилация от няколко класически сценария на майстори на изкустовто на мълчанието – Марсел Марсо, Етиен Декру, Сами Молхо, Миклош Кьольо, Александър Илиев и др. Сценариите, които използва спектакълът, са част от събраните класически пантомими в трети том от сборника на Александър Илиев „Обща теория и практика на пантомимата“ – „Мълчаливите птици“.
Белият Бип всъщност е героят, който Марсо създава. Бип е тъжен бледолик клоун – истинско олицетворение на крехкостта на живота. Бип е наивен и не се учи от грешките си. Чрез езика без думи „Белият Бип“ разглежда темата за глупостта и абсурда да се вкопчваме в дадена фикс идея. За преследването и обсебването. За невъзможността ни да погледнем към нови хоризонти, да продължим напред и да направим промяната. За отчаяното търсене и чакане на нещо, което никога не е било наше. За егоизма, който е способен да ни доведе до тотална разруха и самота. Един спектакъл за избора на човека, защото сами избираме как да живеем и в какво да се превърнем. За хората, които искаме да бъдем и зверовете, в които се превръщаме в устрема си да имаме тук и сега, на всяка цена.
Как избрахте точно тези етюдите за спектакъла?
Етюдите са избрани и подредени според линията и сюжета на целия спектакъл. Те всички засягат темата за самотата, както и познатата ни тема за доброто и злото и кое надделява ясно се вижда в последните няколко етюда. Освен всичко, всеки етюд има собствен завършен сценарий, което дава възможност на публиката да разглежда спектакъла и като отделни самостоятелни разкази и случки от живота на Белият Бип.
Каква е целта ви с този спектакъл?
Целта ни като творци е да възобновим и да развиваме именно пантомимата на българска сцена. Миналия век пантомимата е била в разцвета си. В цялата страна са работили десетки трупи в тази сфера, салоните са били пълни, организирали са се фестивали, пътувания и гостувания. Нашите мимове са печелили награди и са били добре познати не само в България, но и извън нея. Днес пантомимата спи, а ние искаме да я събудим. Не случайно сме избралид а учим именно това изкуство. И сме се посветили на него. И както казахме по-горе една от основните цели конкретно на този спектакъл е да изкараме класическите сценарии извън стените на академията и да ги представим пред по-широката публика. Българите имат афинитет към пластическите изкуства още от миналото, затова смятаме, че пантомимата ще бъде харесвана и гледана и днес.
Как избрахте участниците?
Две от актрисите – Симона Тодорова и Йоана Иванова са завършили специалност Пантомима в НАТФИЗ и за тях също пантомимата е призвание, любов, професия. Третата актриса е Дарина Бояджиева, която е само на 11 години. Тя започна своя път като мим още през 2015 година, когато се записа в нашата школа за пластически театър „Училище за щастие“. „Белият Бип“ е второто й представление на професионална сцена, след участието й в „Смешната лечебнциа на д-р Куку и д-р Пипи“, което се игра до миналия сезон в театър „Сълза и смях“. Костюмографията е дело на Станислава Маркова, която заъвършва в Китай. С нея работим вече по няколко проекта и тя е доказала своя професионализъм.
Един от артистите е дете, как се работи с малките таланти?
Много лесно е да се работи с дете. Важното е то да повярва в теб и ти в него. Оттам нататък всичко е въпрос на време, повечко труд, желание и постоянство. Дари повярва в нас и в силата на мълчаливото изкуство и резултатът е на лице. Тя е изключително дисциплинирана и силна. Понякога се държи акто зрял човек. Нейна мечта е като порасне да учи в НАТФИЗ пантомима. Тя казва, че събира пари за обучението си още от сега.
Защо публиката трябва да посети вашето представление?
Ще цитираме проф. В. Инджев, за да отговорим на тои въпрос: “В пантомимата артистът се изразява чрез тялото си, чрез мимиката, чрез себе си – това е една дълга и уморителна подготовка, тежко е и самото изнасяне на представлението. Мимът трябва да играе всичко сам: сюжета, вятъра, отварящата се врата, звука, който чува, болката, любовта, кабърчето, забило се в петата му. Той трябва да бъде пределно точен, за да бъде разбран, пределно изразителен, за да може да въздейства на зрителя, да влиза точно на музикалната фраза и да не забравя нито за миг ритъма, понеже финалът е премерен точно по музиката. Уверявам Ви, това е тежък труд, който е достоен за уважение.”
