Янита и Ива: с работата си и с “Белият Бип” искаме да събуди пантомимата у нас

0
2

Разказхме ви за Янита и Ива – тези две симпатични и талантливи млади дами, които не се отказват пред нищо, за да постигнат мечтите си. Един от последните им проекти е спетакълът “Белият Бип”, който завлядява публиката с магията на нямото изкуство. Ето какво видяхме зад завесата на това представление:

Как се роди идеята да направите спектакъла “Белият Бип”?

През 2016 г. завършихме специалност Пантомима в НАТФИЗ и нашият професионален и творчески път продължи в областта на пантомимата. Като студенти в първи и втори курс в НАТФИЗ една от задължителните ни дисциплини е именно класическата пантомима и семестриалните изпити завършват винаги с показ на класически етюди по сценарии на майстори на пантоимата от началото и средата на 20-ти век като Марсел Марсо, Чарли Чаплин, Етиен Декру и др. Единственото място обаче, където по-широката публика може да се докосне до тези класики, са учебните зали на академията по време на откритите изпити.

Така класическата пантомима остава заключена между стените на НАТФИЗ. В този смисъл ние решихме да изкараме тези сценарии извън  академията и да ги представим пред по-голям кръг от хора, пред публика, кяото не е запозната с изкуството на пантомимата и единствената й представа за „мим“ е човек, който обиграва въображаеми стени, което е доста погрешно разбиране.

Разкажете повече за самия спектакъл?

Спектакълът е компилация от няколко класически сценария на майстори на изкустовто на мълчанието – Марсел Марсо, Етиен Декру, Сами Молхо, Миклош Кьольо, Александър Илиев и др. Сценариите, които използва спектакълът, са част от събраните класически пантомими в трети том от сборника на Александър Илиев „Обща теория и практика на пантомимата“ – „Мълчаливите птици“.

Белият Бип всъщност е героят, който Марсо създава. Бип е тъжен бледолик клоун – истинско олицетворение на крехкостта на живота. Бип е наивен и не се учи от грешките си. Чрез езика без думи „Белият Бип“ разглежда темата за глупостта и абсурда да се вкопчваме в дадена фикс идея. За преследването и обсебването. За невъзможността ни да погледнем към нови хоризонти, да продължим напред и да направим промяната. За отчаяното търсене и чакане на нещо, което никога не е било наше. За егоизма, който е способен да ни доведе до тотална разруха и самота. Един спектакъл за избора на човека, защото сами избираме как да живеем и в какво да се превърнем. За хората, които искаме да бъдем и зверовете, в които се превръщаме в устрема си да имаме тук и сега, на всяка цена. 

IMG_2498
Как избрахте точно тези етюдите за спектакъла?

Етюдите са избрани и подредени според линията и сюжета на целия спектакъл. Те всички засягат темата за самотата, както и познатата ни тема за доброто и злото и кое надделява ясно се вижда в последните няколко етюда. Освен всичко, всеки етюд има собствен завършен сценарий, което дава възможност на публиката да разглежда спектакъла и като отделни самостоятелни разкази и случки от живота на Белият Бип.

Каква е целта ви с този спектакъл?

Целта ни като творци е да възобновим и да развиваме именно пантомимата на българска сцена. Миналия век пантомимата е била в разцвета си. В цялата страна са работили десетки трупи в тази сфера, салоните са били пълни, организирали са се фестивали, пътувания и гостувания. Нашите мимове са печелили награди и са били добре познати не само в България, но и извън нея. Днес пантомимата спи, а ние искаме да я събудим. Не случайно сме избралид а учим именно това изкуство. И сме се посветили на него. И както казахме по-горе една от основните цели конкретно на този спектакъл е да изкараме класическите сценарии извън стените на академията и да ги представим пред по-широката публика. Българите имат афинитет към пластическите изкуства още от миналото, затова смятаме, че пантомимата ще бъде харесвана и гледана и днес.IMG_2753

Как избрахте участниците?

Две от актрисите – Симона Тодорова и Йоана Иванова са завършили специалност Пантомима в НАТФИЗ и за тях също пантомимата е призвание, любов, професия. Третата актриса е Дарина Бояджиева, която е само на 11 години. Тя започна своя път като мим още през 2015 година, когато се записа в нашата школа за пластически театър „Училище за щастие“. „Белият Бип“ е второто й представление на професионална сцена, след участието й в „Смешната лечебнциа на д-р Куку и д-р Пипи“, което се игра до миналия сезон в театър „Сълза и смях“. Костюмографията е дело на Станислава Маркова, която заъвършва в Китай. С нея работим вече по няколко проекта и тя е доказала своя професионализъм.

Един от артистите е дете, как се работи с малките таланти?

Много лесно е да се работи с дете. Важното е то да повярва в теб и ти в него. Оттам нататък всичко е въпрос на време, повечко труд, желание и постоянство. Дари повярва в нас и в силата на мълчаливото изкуство и резултатът е на лице. Тя е изключително дисциплинирана и силна. Понякога се държи акто зрял човек. Нейна мечта е като порасне да учи в НАТФИЗ пантомима. Тя казва, че събира пари за обучението си още от сега. 

IMG_2838
Защо публиката трябва да посети вашето представление?

Ще цитираме проф. В. Инджев, за да отговорим на тои въпрос: “В пантомимата артистът се изразява чрез тялото си, чрез мимиката, чрез себе си – това е една дълга и уморителна подготовка, тежко е и самото изнасяне на представлението. Мимът трябва да играе всичко сам: сюжета, вятъра, отварящата се врата, звука, който чува, болката, любовта, кабърчето, забило се в петата му. Той трябва да бъде пределно точен, за да бъде разбран, пределно изразителен, за да може да въздейства на зрителя, да влиза точно на музикалната фраза и да не забравя нито за миг ритъма, понеже финалът е премерен точно по музиката. Уверявам Ви, това е тежък труд, който е достоен за уважение.” 

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here