XV Танцов Фестивал в Белград

0
0

XV-ят Танцов Фестивал в Белград тази година отново очарова многобройната публика с представления от световна величина. От основаването си през 2003г. във фестивала са представени над 330 спектакъла, а последните издания са посетени от около 23 000 зрители и над 120 журналисти от страната и чужбина /информацията е взета от сайта на фестивала/. Той е един от най-богатите и интересни танцови фестивали на Балканите.

От 15 март до 4 април 2018г. бяха представени танцови компании от Израел, Гърция, Холандия, Китай, Норвегия, Австралия, Великобритания, САЩ, Белгия, Германия, Италия, Дания и Канада.

Имах щастието да гледам два спектакъла на този фестивал и ще ви разкажа по-подробно за тях, а останалите само ще спомена.

Спектакълът, който откри фестивала, беше „Великият укротител“ на световноизвестния гръцки хореограф Димитрис Папайоану.

Талантливият хореограф и художник получи международна известност, след като режисира церемонията по откриването на Олимпиадата в Атина през 2004г.

photo by Julian Mommert
photo by Julian Mommert

 

Както пише в сайта на Националната зала за концерти и театър в Тайпей: „Папайоану съживява Омировия епос на сцената!“

Във „Великият укротител“ сцената е механична машина, направена като гигантска вълна. Подвижните й дъски се извиват като щитове, а от много места се отварят неочаквани входове и изходи. Спектакълът е много сетивен и метафоричен. Разкривайки малките трагедии и големите абсурди на съвременния живот, „Великият укротител“ е едновременно меланхоличен и смешен спектакъл. Между лекотата и трагедията Папайоану създава ситуации-картини и препраща към едни от най-великите европейски художници – Ботичели, Рафаел, Рембранд.

photo Nysos Vasilopoulos
photo Nysos Vasilopoulos

На сцената виждаме десет изпълнители, които се борят с живота, смъртта и мистериите. Консумацията е основен мотив в спектакъла – хранене, употреба, притежание. Свидетели сме на покривани с листове трупове, изтръгвани от дупки кости, погребвани тела. Четирима танцьори създават различни части от едно удължено тяло, които се разделят и се събират като стави на марионетка. Астронавт, заобиколен от лунен пейзаж, удължен крак, който пълзи в дупка, сто стрели, които летят в небето и се забиват в пода – това са само част от сюрреалистичните детайли в спектакъла на Димитрис Папайоану. В една запомняща се сцена изпълнителите хващат хирургически инструменти и изваждат червата на мъж в реалистична картина, извадена от серията  „Анатомия“ на Рембранд. По-късно те превръщат операционната маса в бюфет и поглъщат това, което са извадили.

Другият невероятен спектакъл, който гледах, беше „Баща“ на белгийската танцова компания Peeping Tom. Peeping Tom е основана от Габриела Каризо и Франк Шартие през 2000г. „Баща“ е първата част от трилогията „Баща“ – „Майка“ – „Дете“, като „Дете“ ще излезе през 2019г. „Майка“ беше видян на българска сцена през есента на 2017г. на One Dance Week в Пловдив.

photo Facebook
photo Facebook

Peeping Tom са трупа за танцов театър в истинския смисъл на тази дума. Те не просто танцуват, създавайки образи и сюжет в спектаклите си. Те имат богати декори и реквизит, сами създават текстовете си и актьорското им присъствие не отстъпва по нищо на едни от най-добрите световни театрални актьори. Изразът ‘Peeping Tom’ на англисйки означава „воайор, човек, който обича тайно да наблюдава голи хора“. Оттук и метафората за цялата поетика на трупата – те се занимават с това да „шпионират“ душите на хората, да наблюдават техните скрити желания, мечти, сънища, да воайорстват „голотата“ на човека.
Компанията се вълнува от архетипни образи и проблеми. Ужасът на семейните ситуации за тях е основен източник на творчество. Това не е първата трилогия, която Peeping Tom създават. Първият триптих е „Градината“ (2002) – „Дневната“ (2004) – „Мазето“ (2007), а вторият, озаглавен „Без посока“ (направен заедно с Холандския Танцов Театър), включва спектаклите „Липсващата врата“ (2013) – „Изгубената стая“ (2015) – „Скритият етаж“ (2017).

Основна тема на Peeping Tom винаги е табуто. Те използват т.нар. zoom in-zoom out похват на влизане в главите на персонажите и „прожектиране“ на техните мисли, желания, мечти, и връщането към реалността след това.

Действието в „Баща“ се развива в дом за стари хора. В центъра на този свят, някъде между света на живите и мъртвите, стои фигурата на бащата, който постепенно се отдалечава от хората, от обществото. „Баща“ изследва момента, в който спомените (а може би са халюцинации) на един старец заплашват да превърнат реалността във фантазия. /това е част от текста за спектакъла в сайта на Peeping Tom/ 

photo Herman Sorgeloos
photo Herman Sorgeloos

„Действието в „Баща“ се развива в последната къща, в последните мигове на живота. Това е къща, в която вече не можеш да имаш контакт с обществото и просто правиш равносметка на миналото си. За нас беше важно да влезем дълбоко в персонажа на бащата, да видим откъде идваме и какво сме получили от него. Влизаме в себе си, в това, което живеем, в това, което чувстваме. Разбира се, ние оширяваме, преувеличаваме нещата и ги правим малко по-драматични, но всичко идва от нас самите. И ще се радваме, ако можем да докоснем публиката, да я видим да плаче и да се смее.“ – споделя самият режисьор в сайта на компанията

Изпълнителите свирят, пеят и правят акробатични номера на сцената. Не отсъстват и сюрреалистичните детайли: една от изпълнителките започва да чеше ръката си след ухапване от комар, докато цялата не става в кръв; друга пък влиза с 6-метрова четка за почитване на прах; в една от сцените всички се превръщат в пилета и кокошки. Спектакълът е смешен и забавен, оставяйки меланхоличен привкус и теми за размисъл след края.

На следващия ден след спектакъла се срещнах с режисьора Франк Шартие и взех интервю от него. Целият ни разговор можете да прочетете тук

Във фестивала участваха също невероятнaта трупа на Marie Chouinard от Монреал, които гостуваха през 2016г. в НДК със „Следобедът на един фавн/Пролетно тайнство“.

Публиката можеше да види и танцовата компания Zero Visibility от Осло, както и екстравагантната Silvia Gribaudi от Венеция – „Артист, който се отличава с това, че се занимава с естетиката на грозното и горчивия хумор“,  пише испанският „Ел Паис“.

Част от програмата бяха и Vertigo, Тел Авив; Polish Dance Theater, Познан; Aakash Odedra Company, Лондон; Hong Kong Ballet, Хонг Конг; Les Ballets Trockadero de Monte Carlo, Ню Йорк; Dance On Ensemble, Берлин; Scapino Ballet, Ротердам; Roy Assaf Company, Тел Авив; Sydney Dance Company, Сидни; Kristján Ingimarsson Company, Копенхаген.

Фестивалът е уникално изживяване за публиката, а Белград е място, което развива висока класа изкуство. Пожелавам ви да посетите и града, и фестивала, а аз ще ви запознавам с още събития в следващи статии. До скоро!