Водейки се по своя дневник, Аскентий Иванович Поприщин от „Прелюдия към изгубената душа“, ни разказва за всекидневните си преживявания, еквивалент на полудявания. Героят на Гогол, изигран от актьора и режисьор Радослав Йорданов на Открита сцена „Сълза и смях“, е чиновник със „съвършено ниска заплата“, влюбен в дъщерята на директора – Софи и тормозен от началника на отдела. И съдейки по датите в дневника, нещата излизат извън контрол.
Разболял се от дефектите в обществените органи и разбирания, героят решава, че кореспонденцията на кученцата Меджи и Фидел ще разконспирира машинациите на Директора. Но успешното похищение на писмата разкрива нещо по – лошо – предстоящата сватба между Софи и камер-юнкера Теплов. Огорчението на Поприщин и търсенето на истинското му поприще го вглъбяват в идеята, че е крал на Испания. Самопровъзгласявайки се за такъв, той се изправя срещу задушаващата го йерархическа структура, в която живее и работи. Завършва в Испания, в ръцете на Великата Инквизиция и капана на собствените си видения.
Макар комедиен, в образа на Поприщин срещаме много тъга и самота. Неговите вътрешни терзания и разкъсвания се превръщат в реалност, от която не може да избяга. Параноидна шизофрения, произхождаща от мания за величие, е диагнозата доведена от подтискането на личността, без елементарни материални облаги, чудовищно ниска заплата и тоталната си битийна незначимост.
В сегашно време това ни звучи някак познато. Може би понякога е нужна малко лудост, за да се опълчим срещу наложените ни йерархически несправедливости. Може би във всеки от нас трябва да заживее един идеалист като Аскентий Иванович Поприщин.
