Стил и начин на работа
Слово
Езикът е един от най-важните елементи на театъра, а Робърт Уилсън се чувства у дома си, като го използва по много различни начини. Влиянието на Уилсън само върху тази част от театъра е огромно. Професор Артър Холмберг казва, че „в театъра никой не е драматизирал кризата на езика толкова свирепо, колкото Робърт Уилсън“. Уилсън показва в творбите си, че това какво е и защо е езикът е изключително важно и не може да бъде пренебрегвано.
Уилсън свежда езика до самите му съставни части, разглежда думите като „социален артефакт“. Езикът не само се променя с времето, но се променя с човека, с културата. Използвайки опита си от работата с деца с умствени увреждания и сътрудничеството с Кристофър Ноулс (известен поет с аутизъм), Уилсън атакува езика от много гледни точки, „използвайки богатството на Милтъновия език, стигайки до съвременния сленг, съчетан с предвербални крясъци“. С това иска да покаже на публиката колко неуловим е езикът и как той постоянно се променя.
Липсата на слово също е от съществено значение за работата на режисьора. По същия начин, по който художникът използва позитива и негатива в пространството, Уилсън използва шума и тишината. Работейки върху „Крал Лир“, Уилсън описва необходимостта от мълчание:
„Начинът, по който актьорите се обучават, е грешен. Всичко, за което мислят, е да интерпретират текста. Те мислят как да кажат думите и не знаят нищо за телата си. И това се вижда в начина, по който ходят. Те не разбират значението и тежестта на жеста в пространството. Един добър актьор може да „командва“ публиката само с помръдване на пръст.“
Пластика
Движението е друг ключов елемент в работата на Уилсън. Като хореограф и пърформър, той вижда колко е важен начинът, по който актьорите се движат на сцената и знае какво дават тези движения на спектакъла.
Неговата крайна цел е ритъмът на текста да е различен от този на тялото, така че публиката да може да ги види като два отделни елемента. Когато е на работен етап текст/движение, Уилсън често прекъсва репетицията и казва: „Нещо не е наред. Трябва да проверим текста, за да видим дали поставяте числата на правилното място.” Сам обяснява колко е важно това:
„Знам, че за актьора е ад да разделиш текста от движението и да поддържаш два различни ритъма. Отнема време да се научиш да накараш езика и тялото си да работят в противоположни посоки. Но често с тялото се случват неща, които нямат нищо общо с това, което казваме. По-интересно е, ако умът и тялото са на две различни места, ако обитават две различни зони от реалността.”
За спектаклите си без думи той казва:
„Аз изграждам пластиката преди работата върху текста. По-късно ще ги съберем заедно. Аз правя първо движенията, за да се уверя, че те са достатъчно силни и внушителни и без думи. Движението трябва да има свой собствен ритъм и структура. То не трябва да следва текста. То може да подсили текста без да го илюстрира. Това, което чувате и това, което виждате, са два различни пласта. Когато ги съберете, се получава друга текстура.“
Робърт Уилсън дори центрира кастингите си около необходимостта от движение. В прослушванията той често прави сложни серии от движения и кара актьорите да ги повтарят. Актьорът Томас Дерра разказва за трудния и сложен кастинг: „Когато влязох, Уилсън ме помоли да мина през стаята, като броя до 31, да седна за 7, да сложа ръка на челото си за 59. Бях озадачен от целия процес.“ Друг актьор – Сет Голдщайн, казва: „Всяко движение от момента, в който се кача на сцената, докато изляза, беше хореографирано до секунда. През цялото време броях. Всичко, за което мислех, беше тайминга.“
Осветление
Уилсън вярва, че най-важният елемент в театъра е светлината. Той казва:
„Ако знаеш как да осветиш, можеш да накараш и лайното да изглежда като злато. Рисувам, строя и композирам със светлина.“
В дизайна си за „Квартет“ на Х.Мюлер Уилсън използва 400 светлинни картини в рамките на 90-минутен спектакъл!
Декор и реквизит
Когато техническият изпълнител му предлага алуминиеви столове вместо дървени, Робърт Уилсън казва: „Не, Джеф, искам дървени столове! Ако ги направим от алуминий, те няма да звучат добре, когато паднат на сцената и ударят пода. Ще звучат като метал, а не като дърво. Ще звучат фалшиво. Просто ги направи от здраво дърво.“
Такова внимание към детайлите и перфекционизма обикновено води до струпване на скъпи колекции от декори. Кураторите ги смятат за „скулптури“ и ги продават на цени между 4500 и 80 000 долара.
Тук ще спомена само някои от играещите се спектакли и скорошни премиери на Робърт Уилсън.
Създадена през 2007г., „Опера за три гроша“ (от Бертолт Брехт) на Берлинер Ансамбъл продължава да се играе и днес, а наскоро празнува 300 пъти на сцена! „Краят на играта“ (от Самюел Бекет) може да бъде гледан отново в Берлин от 2016г. до днес.
Най-новият спектакъл на авангардния режисьор е операта „Отело“ (премиерата беше на 13 април) в Баден-Баден, където има и две български участия. В ролята на Дездемона е световната оперна прима Соня Йончева, а в ролята на Яго е баритонът Владимир Стоянов.
Други играещи се оперни спектакли на режисьора са „Норма“ в Цюрих, „Турандот“ в Торонто и „Мадам Бътърфлай“ в Амстердам.
„Книга за джунглата“ има своята премиера на 26-ти април в Люксембург, „Приказките на Пушкин“ се играят в Москва, а „Едип“ ще бъде представен на Епидавъра в Гърция.
В момента тече подготовката за премиерата на моноспектакъла „Мери каза, каквото каза“ на 22 май в Париж. В главната роля е Изабел Юпер. Робърт Уилсън за втори път прави моноспектакъл с прекрасната актриса след „Орландо“ през 1993г.
Очаквано събитие не само за Робърт Уилсън, но и за нас в България е бъдещата му постановка в Народния Театър, която ще се състои през следващия сезон. Режисьорът направи кастинг с трупата на театъра още през миналата пролет, а за събитието имаше малко информация в медиите.
С нетърпение очакваме началото на този процес и се надяваме на попътен вятър, за да видим и резултата през 2020г.!
В следващите линкове можете да гледате:
Части от операта за Марина Абрамович
Извадки от „Опера за три гроша“
