Кой е Робърт Уилсън?
Алън Гинсбърг, Лу Рийд, Уилям Бъроуз, Лейди Гага, Филип Глас, Марина Абрамович, Том Уейтс, Михаил Баришников, Уилям Дафо – знаете ли какво, или по-точно кой свързва всички тези артисти? Това е Робърт Уилсън – най-известният съвременен експериментален театрален режисьор. Робърт Уилсън работи не само като режисьор, но и като хореограф, сценограф, светлинен дизайнер, художник, пърформър, видео артист, драматург. Макар че завършва бизнес администрация, рисуване и архитектура, Уилсън прави това, в което е най-добър: завладяващи театрални и оперни спектакли.
Робърт Уилсън е роден в Тексас през 1941г. През 1963г. се премества в Ню Йорк и се увлича по хореографите Джордж Баланчин, Мърс Кънингам и Марта Греъм. През 1968г. основава своя компания за експериментален пърформънс. С тази компания той режисира първите си големи творби. Започва работа в операта в началото на 70-те години, създавайки спектакъла „Айнщайн на плажа“ заедно с композитора Филип Глас. Тази творба носи на двамата артисти световна известност. След „Айнщайн“ Уилсън работи все по-често с големи европейски театри и опери. За нюйоркския дебют на първата си опера „Метрополитън опера” позволява на Уилсън да наеме залата в неделя, когато операта няма репетиции. За съжаление „Метрополитън” не става продуцент на спектакъла, но салонът е продаден за два дни.
През 1972г. „Погледът на глухия”, пиеса без думи, е с премиера на фестивала в Нанси, Франция. По-късно се играе в Париж, подкрепяна от дизайнера Пиер Карден. Сюрреалистичният поет Луис Арагон публикува писмо до Андре Бретон (починал през 1966г.), в което казва за Уилсън: „Това, за което ние, от които се роди Сюрреализмът, мечтаехме, ще дойде след нас и ще се случва отвъд нас”.
Само през 1990г. Уилсън създава четири спектакъла в четири различни града в Германия: шекспировия „Крал Лир“ във Франкфурт, чеховата „Лебедова песен“ в Мюнхен, адаптация на „Орландо“ на Вирджиния Улф в Западен Берлин и „Черният ездач“, създаден в Хамбург от Уилсън, Том Уейтс и Уилям Бъроуз.
През 1992г. създава своя Watermill Center – лаборатория за пърформънси, изложби, лекции, артистични резиденции. Всяка година се организира лятна програма за млади изгряващи артисти от различни дисциплини.
Уилсън е известен с това, че отива „оттатък“ границите на театъра. Неговите творби са известни със своя суров, аскетичен стил, бавни движения и екстремни мащаби във времето и пространството. „Животът и времената на Йосиф Сталин“ е 12-часово представление, докато „KA MOUNTain and GUARDenia Terrace“ Уилсън поставя на върха на планина в Иран, където спектакълът трае цели 7 дни!
През 2010г. Уилсън работи по нов сценичен мюзикъл с дългогодишния си сътрудник Том Уейтс и ирландския драматург Мартин Макдона. Неговата театрална постановка „Лекция за нищо(-то)”, е създадена за честването на стогодишнината на Джон Кейдж през 2012г. на Триеналето в Рур.
През 2013г. Уилсън заедно с Михаил Баришников и Уилям Дафо разработва „Старицата“, адаптация на творбата на Даниил Хармс. Премиерата е на Международния фестивал в Манчестър, а крайната продукция включва танц, светлинни ефекти, пеене и двуезичен монолог. Уилсън пише, че той и Баришников са обсъждали създаването на пиеса заедно в продължение на години.
Американската поп-певица Лейди Гага обяви през 2013г., че ще си сътрудничи с Уилсън като част от проекта ARTPOP. Впоследствие той е проектирал сета за нейното изпълнение на MTV Video Music Awards 2013г.
През 2011г. създава „Живот и смърт на Марина Абрамович“, опера за живота на световноизвестната сръбска артистка Марина Абрамович. На пресечната точка на театъра, операта и визуалното изкуство, преосмислянето на изключителния живот и творчество на изпълнителката, спектакълът започва с трудното ѝ детство в бивша Югославия и достига до наши дни. Абрамович, която играе себе си, както и внушителната си майка, си партнира с невероятния Уилям Дафо. През 2012г. създават документален филм за спектакъла.
За да разберете повече за начина, по който Робърт Уилсън репетира и за всичките му странности, кликнете тук за II-ра част на статията!
