Реших да ви срещна с един от младите и завидно талантливи български актьори – Виктор Танев. Той е син на Иван Танев, озвучил едни от най-големите имена в световното кино (Джим Кери, Робърт Де Ниро, Джо Пеши и др.) и на една от емблематичните български актриси – Янина Кашева. Самият Виктор завършва НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков през 2006г. От тогава до сега не спира да играе, а успоредно с това озвучава редица документални, игрални и анимационни филми. Той е типичният представител на борбения млад човек, който е превърнал любовта си към театъра в мисия.
Едно от последните представления на Виктор е „Щура любов“, което се играе в театър „Сълза и смях“. Специфичното тук е, че този спектакъл е от онези, за които трябва да се бориш, ако искаш да оцелее. Причината за това определено не е в липсата на публика, а в липсата на информираност на публиката. „Щура любов“ е независим спектакъл, а неговият живот зависи от усилията, които екипът на представлението трябва да полага извън сцената, защото именно независимият спектакъл е „лошото“ дете на нашето време. Отглеждането му е непрестанна борба, ежедневен сблъсък на желание и възможност, поглъщане на цялото ти същество. Ние решихме да се включим в тази борба, заради любовта си към театъра.
Мъри Шийзгал, авторът на пиесата, е носител на наградата „Drama Desk Award” – първото му признание за двете си едноактни пиеси „Машинописци“ и „Тигър”. Неговият дебют на Бродуей е през 1964 година с пиесата „ЛюбоФ”, тя му носи номинации за наградата „TONY” за най-добра пиеса и за най-добър автор на пиеса. Това негово произведение се смята за негов най-голям успех. Според Виктор, текстът е изключително привлекателен със своята плътност на персонажите. Те са дълбоки, сложни, многоцветни. Вълненията и проблемите им са същите като на съвременния човек – съмнения в собствените способности, криворазбрана любов, приятелство, мечти…
След два месеца активни репетиции на „Щура любов“ („ЛюбоФ“) Виктор Танев, Зоя Шопова и Милен Янчев успяват да създадат още едно прекрасно представление на театралната ни сцена. Ето какво разказа Виктор за него… и не само:
Какво ти взе и какво ти даде ролята в “Щура любов”?
Нищо не ми взе, даде ми много – опитът от работата върху ролята, досегът до тази великолепна драматургия, срещата с талантливите и всеотдайни колеги.
Баща ти е режисьор на спектакъла. Как се работи в такава “атмосфера”?
Доверихме се на неговия дългогодишен опит в професията. С баща ми – Иван Танев, и с колегите – Зоя Шопова и Милен Янчев, работихме усърдно по създаването на образите в „Щура любов“.
Кое беше най-трудното нещо по време на репетициите за теб?
Работихме със Станислав Димитров по някои етюди и танцувални елементи от представлението. Трябваше да изпълним две поддръжки, които доста ме затрудниха, но след повече репетиции постигнахме резултат.
Каква е цената на това да създадеш независим спектакъл и да се грижиш за него? Кое от двете е по-трудно?
Ние бяхме облагодетелствани от факта, че сме колектив, който доброволно и с голямо желание направи тази постановка. Не зависехме от никого… Атмосферата на работа беше увлекателна и приятна. Никой не ни налагаше условия, което е голям плюс. Но с това се изчерпват положителните страни. Поддържането на едно независимо представление като това е трудна задача. Афиши, костюми, декор, реквизит и прочие – за всичко трябва да отговаряш лично. Освен основната ни задача – пиесата, големи усилия положихме заедно с Петър Начев (сценограф на представлението) по изработването и пренасянето на декора, търсене на костюми, разпространение на афиши, реклама… Това е само малка част от несгодите на частния театър – трябва да се занимаваш, освен с творческата, но и с редица други дейности. Не е лесно, определено.
С какво те провокира театъра?
С всичко, което представлява… Щастлив съм, че го има. Надявам се да оцелее. Мечтая да се развива.
Смяташ ли, че днес да се отдадеш на театъра е равносилно на това да жертваш себе си?
Да се занимаваш с театър и въобще с изкуство в България е непосилна мисия! Всяка година от НАТФИЗ, НБУ и други висши учебни заведения излизат около осемдесет дипломирани актьори и актриси. В държавата ни има приблизително 40 театъра (доста от които изнемогват финансово и са пред разпад, както знаем). Ами то… математически не излизат сметките… Списъкът с талантливи, можещи, млади хора, които не играят на сцената, стана тъжно дълъг. Някои напускат родината, други сменят попрището, трети негодуват известно време в градинките пред театрите, после и те си тръгват. Държавата губи много от това, според мен. Губи ценен творчески и духовен ресурс. А нищо не прави по въпроса. Защо?
Какво е мястото на любовта към театъра в твоя живот?
Любовта ми към театъра е истинска и голяма. Той винаги е бил съществена част от живота ми. Израстнал съм в актьорско семейство и още от малко момче не съм излизал от театрите. Най-много обичах да си играя в ‘Реквизита’, докато майка ми репетираше. Бях буйно, енергично дете и направо късах нервите на служителите в театъра.
Имало ли е случаи, в които си искал да се откажеш от професията на актьор?
Ясно помня поне седем такива случая само от миналата година.
Освен че играеш на сцената, работиш и в дублажа. С какво ти помага това?
Дублажът е специфичен актьорски труд, доста различен от този на сцената. Помага ми да се вглеждам и вслушвам по-детайлно в играта на артистите, които озвучавам. Съвсем скоро ми повериха да озвуча Мат Деймън в “The Departed“ на Скорсезе. Преди време, когато излезе премиерата, бях гледал филма три пъти, но не бях обърнал такова внимание на образа му. По време на дублажа обаче се фокусирах изцяло върху него и ми направи впечатление колко много неща съм пропуснал тогава…
За каква роля мечтаеш?
Нямам конкретна… Мечтата ми е да продължавам да играя.
Защо зрителите трябва да дойдат и да гледат “Щура любов”?
Като хора, обичащи изкуството и културата, искаме да запалим същата “Щура любов“ в сърцата на хората. Стремежът ни е да събудим любопитството и желанието на българския зрител за театър. Ще се радваме да дойдат на нашата комедия, а не да отидат в отсрещния чалга клуб например.
Виктор може да видите още в: „Полет над кукувиче гнездо“, “Хамлет“, “Ревизор“, “Хъшове“, “Обир“, а скоро и в „Синята птица“ в Народен театър „Иван Вазов“.
Представлението „Щура любов“ можете да гледате на 25-ти януари от 19:00ч. в театър „Сълза и смях“.
Творчески екип:
Превод: Кръстан Дянков
Режисьор: Иван Танев
Сценография: Петър Начев
Пластика: Станислав Димитров
Участват: Зоя Шопова, Виктор Танев, Милен Янчев
