Веско Ешкенази: “Ако не бях музикант, най-вероятно щях да се занимавам с театър..”

0
0

Веселин Пантелеев-Ешкенази  е световноизвестен български цигулар. Роден е на 3 март 1970 г. в София в семейството на музиканти. След като учи в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“, Веско завършва и двегодишен майсторски клас при проф. Ифра Нийман от лондонския Гилдхол Скул. Лауреат е на много международни конкурси за цигулари. Вече деветнадесет години е концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам. Неговият по-малък брат е диригентът Мартин Пантелеев.

В следващите редове ви представяме един непринуден и приятен разговор с Веско Ешкенази:

  • Кой е най-важният Ви учител и какво сте научили от него?

Най-важните ми учители, това са Ангелина Атанасова, проф. Петър Христосков и проф. Ифра Нийман. Те са изключителни личности в моя живот, научили са ме не само да свиря на цигулка , но и на много неща, с които човек се сблъсква в живота..изключителни хора.

  • Какво Ви мотивира да свирите на толкова високо ниво?

Мотивацията ми е свързана  с представата за произведенията, които пресъздавам и интерпретирам. Не се задоволявам с малко. Изключително много неща изисквам от себе си и може би това ме поддържа в тази форма. Докато не направя онова, което съм търсел, не спирам и това може би ме мотивира.

  •  Ако не бяхте музикант, какъв щеше да бъде творческият Ви път?

Ако не бях музикант, най-вероятно щях да се занимавам с театър, с кино. Във всички положения в тази насока. Изключително много ме вдъхновява киното, театъра, режисурата, актьорите, актьорската дейност също.

  • На предстоящия Ви концерт на 18-ти април в зала „България” вие си партнирате с вашия брат? Какво е чувството?

На сцената с Мартин Пантелеев винаги е радост и много голям празник както за музиката между нас, така и за братските ни отношения. Ние страхотно много се обичаме и обичаме да правим музика заедно, което е още по-важното. Рядко се намираме на сцена, защото сме заети и двамата много, но като има възможност, прекрасно е да сме отново заедно както за публиката, така и аз нас. Най-вече за нашите родители, които бих искал да спомена и да подчертая.

  • Коя е следващата сцена, която ще покорите?

Току-що се прибираме  със Концертгебау оркестър от едно много голямо турне в Америка. Повечето сцени, на които съм бил многократно са из целия свят. Мисля, че съм обиколил повечето големи сцени, но остава желанието за правене на музика. Това ни държи живи нас музикантите. Живи във всеки смисъл, това ни поддържа мотивацията.

  • По-лесно ли е в чужбина, отколкото в България, да се занимавате с музика? 

Ние музикантите сме международни личности, пътуваме много и това не ни спира да сме на едно място на практика, за да правим музика. Друг е въпросът къде правиш музика. Наистина има състави, които са невероятни, както например е Концертгебау оркестър. Това е един състав, който ми е бил мечта като дете. Стремял съм се да стигна до него, никога не съм предполагал, че ще бъда концертмайстор на този оркестър вече 19-та година  от както съм тук в Амстердам. Да, на това ниво тук  музика се прави по-лесно в смисъл, че е организирано прекрасно, но наистина е изключително трудно да си на тази позиция.

  • Участвате в много благотворителни инициативи. Разкажете ни малко повече за мотивацията ви?

Благотворителността за мен е нещо естествено. Аз го правя, когато мога, когато има за кого, за какво…когато вярвам в някаква инициатива, това е за мен. Обичам да помагам на хора, които се нуждаят от това, наистина имат нужда, на които аз бих могъл да помогна с моята музика.

  • Какво е вашето послание за следващите поколения като музикант?

На следващите поколения бих искал да кажа: „Пазете музиката, правете я, опитвайте се тя да остане, защото е застрашена.“ Това е моето лично мнение. Застрашена в смисъл от изчезване, защото живата музика, класическата, все по-малко се търси в световен мащаб. Мога да го кажа съвсем сигурно. Единствено на изток в Азия все още е изключително голям интересът, но в целия друг свят намалява искането за музика, търсенето на музиката.

Тъй че към новите поколения: „Бъдете силни и дано успеете да задържите това, което ние сме правили.”

  • Има ли граници пред Веско Ешкенази?

Музиката ни прави свободни и в това отношение няма граници пред мен, както за всички хора има други граници, които са човешките. Бих искал повече хора да слушат музика, за да могат да станат по-добри, защото музиката, класическата, наистина прави хората по-добри, така че в това отношение граници няма – колкото повече музиката, толкова по-добри стават хората, почват да си вярват, да се усмихват.

Нека да е все така!

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here