Силата на „Величието Асеневци“ на търновската сцена

0
0

Из пустоща, из нищото, из тъмнината на огромната сцена, бавно изниква грамаден каменен кръст, тласкан към светлината от двама мъже! Очите им пламтят! Ръцете им са впити в камъка! Телата им са напрегнати като лъкове преди изстрел! Из гърлата им изригват страшни и богохулни думи. Страшни за Империята…

Господи, на тебе бе угодно да отвориш очите ни, за да прогледнем в мрака, а после сърцата ни, за да почувстваме болката на народа по цялата земя българска…
Господи, дай ни силата на тези велики мъже! Дай ни тяхната воля!
Подкрепи десницата ни! Избави ни от страха!
Напълни сърцата ни с вяра и смелост, за да издигнем от пепелта на забвението нашата Велика България!
Нека народът ни заживее в свобода и благочестие!
Нека отърсим от себе си робската плащеница!
Тази земя е нашата земя! В нея са се родили предците ни и в нея са положили костите си за да крепне снагата й.
Господи, чуй молбите ни и приеми нас като курбан за свободата…

Така започва спектакълът „Величието Асеневци” на МДТ „Константин Кисимов” – Велико Търново. Разказ за двама братя, посмели да се изправят срещу огромната Византийска империя и да изкрещят:  „Стига! Край на 200-годишното робство! Бог е отредил свобода за българите!”

Братята Асеневци, сложили началото на 200-годишна династия! Този спектакъл е посветен на 830-тата година от въстанието на Асен и Петър, донесло свободата и възстановило българското царство!

Драматизацията е дело на Иван Митев и е по произведения на Радко Радков, Антон Дончев, Банко Банков, Камен Зидаров, Моско Москов, Паисий Хилендарски и византийски хроники на Никита Хониат.

Специално внимание заслужава музиката в спектакъла, която е дело на Михаил Шишков. Костюмите, които по дизайн на Лидия Къркеланова и изработени от Петко Петков се не просто невероятни – те предизвикват национална гордост у всеки българин, който ги види. Короните са майсторски изработени от Светла Терзиева.

Спектакълът е решен като киноразказ. В отделните сцени припламват кратки случки, нанизани върху броеницата на подготвящото се въстание. Събития са режисирани от непокорния Асен (Детелин Кандев) излъчващ страхотна енергетика, омагьосващ колебаещите се, тласкащ всеки изпречил се на пътя му към голготата на въстанието. Дори брат му Петър (Иван Митев), раздиран от противоречията в себе си, от страха пред неизвестното, от съмненията и вярата в успеха, е понесен от вихъра на Асен.

И ето, че зографът Святослав (Дончо Дончев), запленен от мечтата на Братята, е готов да нарисува чудотворната солунска икона. И любовта му към сестрата на Асеневци, изведнъж отива на втори план, сякаш за миг избледняла пред магическата дарба на твореца и неговата мечта за съвършенство. Майсторът-строител Драго (Виктор Терзийски), който свири на кавал, докато си почива от каменоделството, от градежа на новата църква и реди поетични слова за смисъла на сътвореното от човека, изведнъж се превръща във войн и мечът е готов да зазвънти в ръката му. А Куманинът Барлаган (Стефан Отчев), търгнал от един безсмислен годеж с Десислава, ще изрече заветните слова на Кубрат: „Ние сме стрели от общия сноп. Отделим ли се, ще ни прекършат един по един…”

Мъжете в спектакъла са като стегнат юмрук, водени от Асен и напътствани от умерения и разумен Петър, са събрали в сърцето си като във фокус силата и трагизма на поколенията българи, положили себе си пред олтара на Отечеството.

12096244_885548331527305_7197256723307963718_nНе по-малко ярки и съдбоносни са героините на Цанка Цанева (Мария), Веселина Костадинова (Елена) и Михаела Илиева (Десислава). Докато Мария е остра, студена, понякога жестока и непреклонна в битката за постигане на Асеновата мечта, Елена е мека и грижовна, подвластна на страха и ужаса от поражението. Интересен е образът на Десислава – любовта на младата жена и мечтата за човешко щастие, преливат в един страшно трагичен монолог за обречената съдба на човека, превърнат в стока и разменна монета в битката за свобода.

„Величието Асеневци” е един ярък, съвременен разказ за хората изправили се срещу страшната Империя, погазила векове наред земята ни. Разказ за дързоста и полета на човека, преминал отвъд чертата на разума и изкрещял на „възбог”, че България ще възкръсне от пепелта на забвението!

С този свой спектакъл, търновските артисти връщат старата традиция на своя театър, всеки сезон да се прави историческа пиеса, свързана с миналото на старопрестолния град. Режисьорът Стефан Методиев е успял да улови духът и емоцията на онзи исторически миг и да организира актьорския ансамбъл в едно стегнато и емоционално представление.

 

Постановъчен екип:

Драматизация: Иван Митев
Режисьор: Стефан Методиев
Сценограф: Стефан Методиев
Костюмограф: Лидия Кркеланова
Музика: Михаил Шишков
Участват: Детелин Кандев, Иван Митев, Цанка Цанева, Веселина Костадинова, Стефан Отчев, Михаела Илиева, Дончо Дончев, Стефан Методиев и Виктор Терзийски.