Вдигаме чаши и навеждаме глави в “Последни поръчки”

0
0

Не се случва особено често да попаднеш на постановка, която се играе от сезон 2007/2008 и все още вълнува публиката. Да не забравяме, че по подразбиране камерният театър си пада и донякъде елитарен – не е създаден с цел масовост, а за една много специфична аудитория. Въпреки това “ПОСЛЕДНИ ПОРЪЧКИ” изглежда намира пътя до съзнанието на едва ли не всеки зрител.

Режисьорът Надя Асенова вече е изявена част от столичния театрален кръг, но текстът на Джон Пристли е в основата на дебюта ѝ на столична сцена. Надя обича да прави театър за зрители от всички възрасти като последният ѝ проект е обсъжданият на всеослушание мюзикъл „Грозното пате” (нацапаната муцунка на Поли Генова гледа от плакати по стълбове и автобусни спирки из цяла София). „Последни поръчки“ залага на прословутото английско чувство за хумор и на актуални теми, които са все едно директно взети от ежедневието. През цялото време се чувствах почти воайор, скрил се в сенките на малката зала. Представление беше като по-елегантна алтернатива на риалити предаване – диалозите спокойно биха могли да бъдат подслушани разговори в трамвая, пред блока или дори копирани от някой фейсбук чат. Недоволство, преувеличено отчаяние или обикновено мърморене.

Последни поръчкиИсторията е проста – група лондончани се отбиват вечер в кварталния пъб да пият по едно преди да се приберат по домовете си. Уплътняват времето си с оплаквания и пиперливи забележки един към друг. Като слуша човек тревогите им, би си казал, че са излезли директно от черната вестникарска хроника. В един момент влиза добродушно изглеждащ господин, който най-спокойно им заявява, че е представител на Смъртта. Тъй като не е изпълнил квотата си за деня, ще трябва да „прибере” някой от присъстващите. Кой да знае, че и Смъртта е сантиментална – пощадила е 4-годишно дете. Изведнъж посетителите в бара оценяват колко им е мил животецът и хич не искат да се разделят с него.

Темите за смъртта, смисъла на живота и човешката същност се разгръщат с намигане и сред автентичната атмосфера на бар/клуб-сцена “Максим”. Истинско удоволствие за зрителите е вербалната схватка между персонажите. Актьорите използват репликите както фехтовач използва шпага. Милен Миланов и Елена Райнова противопоставят пороците на героите си един на друг – дали по-силно е чревоугодието или скъперничеството? Сашо Дойнов и Радосвета Василева пък пресъздават симпатично-ексцентрично-истерично-дразнещата семейна двойка, която познава всеки от нас. Докато те се препират, Меглена Караламбова и нейното мамче Пег пресушават бири със скоростта на тинейджър-метъляга в Борисовата градина.

Въпреки закачливия тон на представлението, не е възможно при някои реплики да не ви жегне нещо отвътре. Все в някой момент от живота си сте чул или дори сам сте направил негативните генерализации, че в наши дни е най-зле, че по-лошо не би могло да бъде и че не си струва да се живее. В пиесата има лъч светлина в образа на Хариет (в оригинала Хари, но режисьорката е решила да адаптира ролята за Йоана Буковска). “Последни поръчки” са ценни с това, че за 90 мин. ни карат да обърнем поглед навътре без да ни размахват моралистично пръст. Всеки сам прави избор дали ще промени нещо в себе си след като излезе от малката зала.

Постановъчен екип:

Режисьор: Надя Асенова
Автор: Джон Пристли

Музика: Добрин Векилов – Дони
Превод: Пенчо Симов
Сценография и костюми: Огняна Серафимова и Полина Кубратова
Участват: Милен Миланов, Елена Райнова, Александър Дойнов, Радосвета Василева, Йоана Буковска, Мирослав Косев, Мирослав Пашов, Меглена Караламбова

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here