В търсене на “Най-бързият часовник във вселената”

0
0

“Най-бързият часовник във вселената” звучи приключенски, изглежда страшно, усеща се странно, разбира се особено, чувства се романтично, вижда се психарски, на моменти е смешно, в други е гнусно… А всъщност е въпрос на гледна точка!

За някои е една тъжна и откровена истина! Искаме ли да остараем, готови ли сме да приемем фактa, че вече не сме тийнейджъри и да продължим напред? А има ли как да прекрачим своето его и да не нараняваме и лъжем?

В живота тези проблеми се изправят пред нас в обозрим мащаб, без да ни причиняват особена трагедия на ежедневна база, но на сцената на Театър 199 “Валентин Стойчив” те се превръщат в център на света на един егоцентрик с красива коса и гладка кожа.

Кугър, Явор Бахаров, търси своя път към младостта, отказвайки да приеме истината. А Капитан Так, Малин Кръстев, който е неотлъчно до него от години, подхранва надеждата за младостта, кротко примирил глава от обожание.

Домът на тези двама господа сякаш е олицетворение на техния живот в измама. Описано от самите тях като “напукано яйце” малкото жилище над бивша кланица за птици и възприятията на героите за него почти те карат да усетиш старата миризма на кръв и мърша.

Хазяйката им, Чийта Бий, Станка Калчева, е единственият човек, който може да изкара Кугър от неговите нервни сривове, не за друго, а само защото е стара. Нейните два монолога на сцената те разтъсват и не можеш да откъснеш очи от нея. Затова и заслужено е номинирана за награда “Икар” за поддържаща женска роля.

Между тези трима странни типажи някак се наместват двама не по-малко особени тийнейджъри с техните също изкривени истории – Фокстрот Дарлинг и Шърбет Гравъл. Момчето, объркано и търсещо подкрепа, а момичето – схватливо и искащо отмъщение!

Суетата в съществуването на Кугър, който е в центъра на абсурдната ситуация, го води до престъпни опити да подхрани своите страсти, идващи от чисто плътски желания. Има ли място за любовта в този извратен свят между четирите черни стени и кога идва тя? Отговърът на въпроса “кога” може да се намери само с един единствен часовник – най-бързият часовник във вселената.

Тази “порочна фантазия за избора, за категоричното решение, за отказа да чувстваш, да усещаш, да живееш любовта”, както описва историята режисьорът Стайко Мурджев, може да те накара да се отвратиш от действието на сцената и буквално да искаш да станеш да си тръгнеш от салона… Но не можеш, защото всичко е много психарско, но силно – хваща те и не те пуска до края! Но не е ли в това идеята на театъра – да не те остава безразличен?

Постановъчен екип:

режисура: СТАЙКО МУРДЖЕВ
участват: ЯВОР БАХАРОВ, МАЛИН КРЪСТЕВ, АЛЕКСАНДЪР ТОНЕВ/РУМЕН МИХАЙЛОВ, ВИТТОРИЯ НИКОЛОВА, СТАНКА КАЛЧЕВА
сценография: ПЕТЯ БОЮКОВА
музика: ЕМИЛИЯН ГАЦОВ-ЕЛБИ
костюми: ПЕТЯ БОЮКОВА
превод: ДЕНИЦА ДИМИТРОВА

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here