Неделна вечер, празници, почти всички сме се прибрали в родната Стара Загора. Уговаряме се ентусиазирано, каним още хора, чудим се имаме ли запазена маса. Но това не е поредната парти вечер. Oтиваме в бар „в JAZZ-a” – не просто, за да пием и да си разказваме случките, които не помним от предишните вечер, а да гледаме спектакъл. Тигран Торосян ще бъде „Изрод” и ще прекараме една от най-забавните и вълнуващи вечери, не само защото винаги ни е приятно заедно, а защото е истинско удоволствие да бъдеш на това място и да видиш това представление по този начин. А когато след няколко вечери ме попитаха „Как така гледате театър в бар?”, отговорих, че това не е обикновен бар.
Малко повече за него и движещите го идеи научих от собственика Петко Тенчев.
Как възникна „в JAZZ-a” и идеята за събития като моноспектакли, кино вечери, концерти?
Отворихме на петък 13-ти през септември 2014. Барът се намира в двора на родната къща на майка ми. Първоначално търсих някой приятел, който да го вземе и да направи от него нещо подобно на това което е сега – културен център за млади и будни хора. Но нещата се стекоха така, че в крайна сметка аз и душевната ми сестра Данчето бяхме тези хора – с ясната мисъл това да се превърне в социално пространство с точно такива събития, които да сближават хората. През януари обмисляме да създадем социален клуб за дискусии и за приятелства, като дадем на тази идея ясно име и цели.
Как решавате кого да поканите да играе представление?
Актьорът Станислав Станев е нашият импресарио, който е водил всички актьори до сега – Явор Гигов с „Без обувки”, Румен Гаванозов с „В края на ноември”, Тигран Торосян с „Изрод” и самият Станислав с „Фауст”.
А филмите и концертите?
Филмите избира основно екипа на бара, но нашите гости могат винаги да предлагат какво да гледаме. Вторник по принцип се е очертала като кино вечер. И с концертите е интересно. Освен на живо няколко пъти сме правили и концертни вечери с джаз на запис. Първият беше на Куинси Джоунс за 75-тата му годишнина – 2 часа и половина уникално шоу.
Събитията имат ли достатъчно посещаемост?
За популяризирането им разчитаме само на Facebook и до този момент не е имало театър без публика. За „Изрод” се наложи да променим разположението на сцената, за да може да не се струпват толкова хора на едно място. Най-много се радвам, когато идват млади хора, имаме ученици, които вече посещават тематичните вечери редовно.
Има ли нужда града от повече такива места?
В Стара Загора могат да са поне три такива. Хората са скъсали връзката с нормалния социален живот. Толкова време са свикнали да го нямат, че в момента не могат ясно да видят какво им липсва. Има нужда от такива места, но процесът на това осъзнаване е сравнително бавен. От почти година и половина вече съществуваме и е наистина трудно да вземеш един човек и да му кажеш, че това е мястото където ще се почувства по-добре. Зоната на комфорт на тези хора е много дълбока, а колкото по-дълго си в нея, толкова по-трудно излизаш. И тук се опитваме да ги извадим по някакъв начин, например, играем социални игри, бордови игри, правили сме и барбекюта през лятото. Но аз искам тези хора сами да поемат инициативата за събития – всеки може да предложи и да направи такова. Преди няколко дни дойде една приятелка и каза мога ли да направя португалска вечер. Това ме радва страшно много, че някой решава да направи нещо, защото „в JAZZ-a” е отворено пространство.
Какво мислиш за театъра в България?
Има болезнена нужда от освобождаване, от деинстуционализиране. Липсва култура и то не само на национално ниво. Чалгата не е местно проявление, а глобално. Навсякъде културата в момента бива буквално зарязвана с изключение на няколко европейски държави, където нещо се случва. Добър пример са скандинавските страни, където явно имат такава политика, защото последните години избухват с музиката, театъра си, филмите. Но и тук се случват хубави неща!
Какво последно гледа ти?
Преди три седмици бях в София и гледах „АРТ” в МГТ „Зад канала”. Също и в Народния „Нощна пеперуда”. Силно препоръчвам и двете.
Какво предстои да се случва в JAZZ-a?
На 26-ти декември ще имаме Коледен джаз концерт с Павел Петков и сестра му – Катерина Петкова.
А като заговорихме за театър, какво театрално да очакваме при теб?
От януари продължаваме с концертните и културни вечери:
14.01 четвъртък – „Фауст“ – Станислав Станев
17.01 неделя – „Поезия и музика“ – Иван Димитров
21.01 четвъртък – „Без обувки“ – Явор Гигов
28.01 четвъртък – „Помощ! Имам две деца“ – Кирил Бояджиев
В момента сме предприели няколко стъпки за връзка с хора от общината, за да организираме фестивал на моноспектакъла през лятото. Доколкото знам в новата ни история, е имало такъв фестивал за няколко години в Габрово, но вече не съществува. Можем да го съчетаем с открити репетиции на кандидат-студенти за НАТФИЗ. Правихме такава и беше много интересно и емоционално изживяване. За това ще се борим тази година и ако се случи хубаво, защо да не стане и национален фестивал.
Пожелаваме на Петко Тенчев успех във всички бъдещи начинания, а ние обещаваме стабилно медийно партньорство на предстоящите проекти. Пепоръчваме на всеки, посетил Стара Загора, да не пропуска да влезе „в JAZZ-a”.
