Изстрелите те стряскат… Чудиш се какво ще видиш на сцената щом прожекторите светнат. Предполагах, че ще има оръжия, убийства и пр., но не и красота – онази, която хората сами успяват да създават помежду си. Красота, която понякога мислиш, че ще продължи вечно и заради която намираш смисъла, но в следващия момент нещо се обърква и отново си в ада.
За някои спектакли наистина е трудно да се пише – не защото няма какво, а защото не знаеш от къде и как да започнеш – думите не стигат. Постановката всъщност е по филмовия сценарий на Данис Танович и през 2001 г. печели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.
Както на екрана, така и на сцената „Ничия земя“ показва реално историческо събитие – войната в Югославия (1992 – 1995). Може би е имало и по-страшни истории, може би зверствата, които могат да те разплачат, са безброй, но не знаеш за тях, нали? Колко ли премълчани истини крие всяка война и колко ли животи променя безвъзвратно (ако вече не ги е взела)?
Да, тръгваш си с очи пълни със сълзи от камерната сцена на Народен театър „Иван Вазов“, но знаеш, че това не е поредното плоско представление, за което ще забравиш след няколко дни. Напротив – връщаш се отново и отново към историята на трима войници, срещнали се в окоп между двете фронтови линии, на „ничията земя“, а единият от тях лежи върху скачаща мина.
Всеки от тях носи история за жена, дъщеря, роден град, но териториалните, политически и икономически претенции ги разделят от всичко най-свидно. И не само – босненци и босненски сърби се обръщат едни срещу други, въпреки очевидната близост в миналото.
Но красотата, която носят спомените за мирното време е мимолетна. Ситуацията, развиваща се на сцената, между актьорите Филип Аврамов, Валери Йорданов, Йосиф Шамли е колкото абсурдна, толкова и трагична. Никой от тях не може да каже защо и как точно е започнало всичко, но едно е ясно – ти си на война – убиваш. Идва момент, в който те застига инерцията за унищожение и самосъхранение. Тогава настъпва истинският ад на войната, от който няма спасение. За никого!
Какво в действителност се случва на тази „Ничия земя“? Трудно е да се опише – трябва да се почувства.
Сценична адаптация и режисура – Стоян Радев
Консултант-преводач – Нева Мичева
Сценография и костюми – Елица Георгиева
Звукова картина – Стоян Радев
Фотограф и художник на плаката – Владимир Михайлов
Участват – Филип Аврамов, Валери Йорданов, Йосиф Шамли, Йордан Петков, Зафир Раджаб, Лили Сучева.
