Моноспектаклите крият немалко рискове. Изисква се особено майсторство от актьора, за да понесе погледите, вперени само в него, да изгради целия театрален свят и да задържи интереса на публиката без сянка на отегчение.
С това начинание Кирил Бояджиев се справя повече от блестящо. Препускайки бясно по сцената със своята тениска на Гарфийлд и кецове със звездички, той показва наглед отчаянието, до което могат да ни докарат само най-обичните ни същества.
Великолепната Здрава Каменова пък за пореден път ни поднася текст, който оставя отзвук дълго след като сме излезли от салона. Без претенции и сякаш неволно биват засегнати темите за отглеждането на децата, възпитанието им, ролята на родителя – без значение майка или баща.
Историята е проста – напук на патриархалните традиции, един баща се отказва от преподавателската си работа, за да остане у дома с децата. Сега изниква въпросът как да съчетае Кант с д-р Спок, Уди Алън с Костенурчето Франклин и любовта си към рока с приспивните песни. Мое мнение е, че представлението си заслужава да бъде посетено, дори и само за да чуете кавър на „Зайченцето бяло“ на английски в рок версия (“Little white rabbit, yeah yeah yeah”). Образът на сцената е истински, топъл и близък. Пространство в Studio 5 само допринася за това усещане, като буквално премахва дистанцията между публиката и актьора.
В продължение на 60 мин. залата беше озвучена от смях – не изтръгнат кикот, а искрен смях, който идваше от сърцето на всеки един. Здрава и Кирил твърдят, че всички случки и истории от пиесата са абсолютно реални – случили се на тях или на техни близки. Абсолютно им вярвам, защото само действителността е способна да създаде подобни абсурди.
Очакваме с нетърпение следващите начинания на това дуо – и в творчеството, и в живота.
Постановка: Здрава Каменова
Участват: Кирил Бояджиев
