Ще се запознаем с един от онези хора, чиято биография впечатлява и предизвиква уважение. Онези, които отстояват идеалите си и са готови да се борят докрай. Онези многостранно развити личности, чието призвание е да променят – света, мирогледа и живота. Един от тях е Уоле Шоинка. Театърът не е единственото, с което свързваме неговото име, но определено е едно от основните. В неговата биография гордо стоят 2 написани романа, 5 стихосбирки, 11 есета и 13 пиеси, множество длъжности и безброй отличия.
Отраснал в най-многолюдната африканска страна и бивша британска колония Нигерия, Уоле е известен белетрист, поет, драматург, режисьор и критик. Роден е през 1934 година в семейството на учител и политическа активистка. Произхожда от племето йоруба, а на територията на Нигерия то е една от трите основни групи (хауса, игбо и йоруба). В детството си е повлиян от идеалите на баща си, които по-късно описва в мемоари. След като завършва университета в Нигерия, той се премества в Англия и продължава образованието си. Идеята му е да създаде театрална пиеса, която да съчетае йорубското културно наследство с европейските театрални традиции.
В края на 50-те година пиесата на Шоинка „Изобретението” е първата му, която е изиграна в лондонския Royal Court Theater. Междувременно той се занимава и с писане на стихотворения, които са публикувани в нигерийски списания и вестници.
Година по-късно се появява и първата му голяма пиеса „The Swamp Dwellers”. Веднага след това написва и комедията „Лъвът и перлата”, с която успява да привлече интереса на някои от членовете на лондонския Royal Court Theater. Това дава кураж на младия творец и той се мести в Лондон. Там започва работа като четец на пиеси за лондонския театър. Въпреки разстоянието, две от неговите пиеси са представени в нигерийския град Ибадан. В тях е преплетена сложната връзка между традициите и прогреса в Нигерия.
Сред отличията, които поучава Уоле е Rockefeller Research Fellowship от Университета в Ибадан за изследванията му върху африканския театър. След което се връща в родината си. Дали заради влиянието, което му оказва Нигерия, или заради безспорния талант, но в творчеството му навлиза и сатирата като жанр с пиесата „Изпитанията на Брат Йеро”. Последвана от „Танц в гората” – създадена през 1960 година, тя е остра критика към политическия елит на Нигерия. Пиесата осмива независимата нация, като твърди, че сегашното не е по-добро от миналото. Но и именно тя е творбата, с която спечелва конкурс с Деня на независимостта на Нигерия.
След завръщането си в Нигерия, Шоинка създава театралната трупа „Маски-1960”, на която посвещава времето си през следващите години. Но определено му остава достатъчно и за други дейности. Същата година е представена първата му многоактна пиеса по нигерийската телевизия със заглавие „Бремето на баща ми”. Медиите, чрез които се изявява включват радиото, след като по Би Би Си в Лондон е излъчена радио пиеса, написана от Уоле.
Следва премиерата на още няколко пиеси, написани от драматурга – „Пътят”, представена в Лондон на Фестивала на изкуствата за откриването на „Театър Роял” през 1965 г. Пиесата „Жътвата на Конги” (1970), представена по време на Световния фестивал на изкуствата Негро в Декар, Сенегал. Въпреки това там пиесата му „Пътят” получава голямата награда. Но по „Жътвата на Конги” е адаптиран и филм, веднага след създаване на пиесата със същото заглавие.
Някои от пиесите му са създадени за конкретни театри, сред които „Лъвът и Бижуто” през 1965 г. за Hampstead Theatre Club в Лондон. Като междувременно успява да основе и Drama Association of Nigeria, заедно с група учени и актьори. А по-късно и театралната група „Звено Guerrilla”.
Успехът му на драматург е неоспорим, а възможностите му се простират и до Съединените щати, където представя пиесата „Лудият и специалиста” през 1970 година. В САЩ отива на екскурзия заедно с 15 актьори от Ибаданския университетски театър и прави премиера на постановката в Memorial Theatre Center в Уотърфорд, Кънектикът.
Уоле изявява и актьорските си качества, влизайки в главната роля на Patrice Lumumba – убитият министър председател на Република Конго, за която лети до Париж.
Създава пълнометражни филми. „Блус за блудния” е режисиран именно от него през 1984 година. През същата написва и пиесата „Игра на гиганти”.
Само четири години по-късно вече е професор по Африканските изследвания на театъра в Университета „Корнел” в Ню Йорк. В началото на 90-те създава две творби, които са остра политическа пародия на събития случили се в Нигерия през 80-те години.
През 1993 година Уоле получава докторската степен от университета в Харвард. А на следващата година е назначен от ЮНЕСКО за Посланик на добрата воля за насърчаване на африканската култура, правата на човека, свободата на изразяване, медиите и комуникациите.
Освен в театъра неговите отличия са от най-високо ниво. Най-високо му признание идва през 1986 година, когато получава Нобелова награда за литература. Той е описан като този, „който в широка културна среда и с поетични тонове осъвременява драмата на съществуването”.
Той получава и Международната награда за Хуманист на 2014 година. Уоле Шоинка е силно ангажиран от нигерийската общност и управлението на страната. Той е виден деец и пазител на родното. Неговите речи са известни с критиката на африканските диктатури и култа към личността, както и корупцията. Публикува различни трудове, осмиващи „Спешната помощ” в Западната част на Нигерия, както и множество критични текстове.
Той се противопоставя на расизма, като днес все още взема отношение по сериозните световни въпроси. Не бихме могли да изчерпаме биографията на Уоле Шоинка само с дейностите свързани с театъра. Неговият принос в областта на литературата, театъра и хуманизма е неоспорим. Бихме могли за изброим още множество длъжности, които е заемал, още множество отличия, с които е бил награден и още множество действия, които допринасят за развитието на културата. Този текст е само малко докосване до една от „онези” личности, за които споменах в началото. Те са там и променят света, пишем за тях и им се възхищаваме.
