Както ви споменах в предишната статия, в Румъния има огромно разнообразие от културни влияния и западно присъствие. По данни от 2011г. 6% от населението на страната са унгарци, а около 4% – роми, украинци и немци. Има хиляди немско-, френско- и унгароговорещи хора, които са важна част от културната карта на страната. Влиянието на Австро-Унгарската Империя е било така силно, че нашата съседка има два унгарски театъра и един немски. В следствие на този интересен факт тя се превръща в още по-любопитна за посещение страна. В следващите редове ще ви запозная с творческата работа, обединила румънци, унгарци и немци на театралните сцени в Румъния през този сезон.
През 2011г. по официални данни в Румъния има около 36 000 хил. немци. Те са предимно в западните части на страната и дори имат свой театър, в който правят спектакли-колаборации между няколко страни.
Немски Държавен Театър, Тимишоара – https://www.teatrulgerman.ro/en/
На 15-ти април ще се състои дългочаканата премиера на „Планински гиганти“ от Луиджи Пирандело, режисьор – Паоло Магели. Спектакълът е копродукция между италианския отдел на Националния Хърватски Театър в Риека, Словенския Театър в Триест, Театър „Дежо Костолани“ в Суботица и Албанския Театър в Скопие.
Многоезичната копродукция е насочена към участието на малцинствата в изграждането на идентичността на съвременна Европа. Изборът на последната (недовършена) пиеса на Луиджи Пирандело е метафора на съвременна Европа. Това е историята на група актьори, които пристигат в планинска вила, наречена „Ла Скалона“. Те искат да направят представление, но хората там им обясняват, че не се нуждаят от театър и че тези, които разбират изкуството, вече не съществуват. Пирандело е предвкусвал съвременния свят още тогава, поради липсата на интерес на хората към изкуството.
Унгарците категорично доминират немците и са създали цели два свои театъра, като освен това взимат участие и на други театрални сцени в Румъния:
Унгарски Държавен Театър „Гергей Чики“, Тимишоара – http://www.tm-t.ro/en/?page=program
Унгарският театър започва 2018г. с амбициозната премиера на „Танцьорка в мрака“. Известният текст на Патрик Елсуърт, който Ларс фон Триер заснема брилянтно, е с премиера през месец март. Несъвършенството на съдебната система и нейните неизбежни грешки могат да се считат за поносими, когато се компенсират от божественото правосъдие. Но какво ще стане, ако имитационното правосъдие също се провали? Селма е любяща майка, добър приятел, вечна мечтателка, но тя ще бъде унищожена от задвижваната от интереси разлагаща се система в американската псевдодемокрация. Чрез жанра на мюзикъла, спектакълът поставя въпросите за несъстоятелността на правната система, американската мечта и нашите лични граници. Напоследък тенденцията е кино-сценарии да се поставят на сцена. Вълнуващо е да се види на живо този предизвикателен за актьорите текст, режисиран от Левенте Кочарди.
Унгарския Театър – https://www.huntheater.ro/en/whats-on/program/
„Бонфайър“ от Георги Драгоман има премиера на 28 май, като режисьор на спектакъла е Армин Петрас (Германия). Това представление е създадено в сътрудничество с Държавния Театър в Дрезден, Германия и Националния театър в Сибиу, Румъния. За пръв път в Румъния работи известеният немски театрален режисьор Армин Петрас. Две актриси изпълняват всички роли на сцената. „Бонфайър“ е спектакъл за аномалиите на живота в Румъния след падането на диктатора Чаушеску, видени през очите на тийнейджърката Ема. Момичето остава без родители и дом и е взета под крилото на баба си. Ема се опитва да освободи душата си от обремененостите на семейството си, но за да успее, първо трябва ясно да види миналото. Как може човек да се справи с миналото, когато страната му току-що е била освободена от тоталитарния режим? Този спектакъл звучи като предизвикателство за актрисите и като провокация за гледащите, особено за тези от по-възрастното поколение, които помнят тоталитарния режим в Румъния.
Другата интересна постановка е „Ангели в Америка“ от Тони Кушнър, направена в два отделни спектакъла – „Хилядолетието наближава“ и „Перестройка“, от режисьора Виктор Йоан Фрунза.
Пиесата разглежда буквално и метафорично СПИН-а и хомосексуалността в Америка през 80-те години. Някои герои са свръхестествени същества – ангели, или призраци. Основно фокусирайки се върху гей двойка в Манхатън, текстът има също няколко други сюжетни линии, които понякога се пресичат. Виртуозното в режисурата на Фрунза е пресъздаването на усещането за тежко чакане. В пространството на сцената, което ни напомня за студа и враждебността на чакалнята, е преддверието едновременно на обществената и физическата смърт. Това е пиеса за крехката граница между реалността и халюцинацията. Героите са оживени от автентични преживявания като смъртта, фанатизма и емпатията, яснотата и състраданието. Актьорите, които играят гласовете, представят няколко роли в този свят, където мъжката/женската черупка не съответства задължително на психологическата идентичност на героя. Това е един от шедьоврите на американската драматургия и си заслужава да се види!
Румънците ще продължават да ни изненадват с интересни продукции и колаборации, а ние няма да спираме да ги следим, все пак сме съседи!
В една от следващите статии ще ви запозная и с друга наша съседка и един много интересен фестивал, на който присъствах. Очаквайте!
