„Уилям Шекспир: Пълни съчинения“ – в буквалния смисъл на думата

0
0

Да наречеш Шекспир велик драматург е все едно да кажеш, че The Beatles са основоположници на рокендрола. Thank you, Captain Obvious.

Надали има режисьор, който да не планира в кариерата си да се спре на Шекспировите вечни класики в стремежа си да ги осъвремени. Всяка една от 37-те му пиеси е поставяна, филмирана, преработвана, понякога осакатявана и тълкувана по повече начини отколкото авторът би могъл и да сънува докато е размахвал перото в Елизабетинска Англия.

Съни Сънински засвидетелства уважението си пред Барда от Ейвън като вместо да се фокусира върху една негова пиеса, алчно посяга към всичките. Амбициозното му начинание оправдава всички надежди. Неслучайно Уилям Шекспир: Пълни съчинения пълни салони от 2007 година насам като миналата седмица отбеляза и юбилейните 100 представления.

И ако Съни, Петър Калчев и Георги Спасов успяват да пресъздадат цялото драматургично творчество на Шекспир в рамките на 97 минути, то аз не се наемам да го предам в този текст. Достатъчно е да кажа, че в края на вечерта очната ми линия беше размазана от сълзите от смях, които не успях да преглътна.
Имах щастието да присъствам на тази емоционална вечер и още по-големият късмет да се случа на същия ред с талантливия до болка Атанас Атанасов.

Част от оригиналния състав на представлението, тази вечер той присъстваше със съпругата си, за да подкрепи колегите си и да се наслади на този спектакъл (да, спектакъл в пълния смисъл на думата!), който се случваше само на метри от нас. Ако си е мислел обаче, че ще бъде в ролята на безучастен зрител, жестоко се е излъгал. Той, както и цялата публика, помагаше с мнение, разказ или писък („О, слабост, твойто име е жена.”). Историята как по време на едно представление на Съчиненията в Сливен е бил подгонен от възмутен зрител, въоръжен с тежка метална корона, е нещо, което дълго ще предизвиква смях.

Снимка: View Sofia

Специално бих искала да отбележа и забележителната работа на Петя Стойкова с костюмите и декорите. Опирайки се на принципа, че по-малкото е всъщност повече, тя неусетно превръща малката сцена на Театър 199 в арена за любовни обяснения, държавни предателства и убийства.

Пълни съчинения значително отклонява творбите от оригиналния им вид. Приравняването на Шекспир с успешен Холивудски продуцент, който експлотира успешна формула, надали ще допадне на всеки. Фриволният текст, който понякога понастъпва добрия тон, също би раздразнил консервативния зрител.

Ако сте почитател на класическия театър и обичате традициите, по-добре да се насочите към екранизациите с Лорънс Оливие и Кенет Брана. Шекспир на Съни Сънински обаче е точно като века, в който живеем – забързан, нелогичен, на моменти вулгарен, но никога скучен.

Творчески екип:

Режисура: Съни Сънински
Актьори: Петър Калчев, Георги Спасов, Съни Сънински
Сценография: Петя Стойкова
Костюми: Петя Стойкова
Превод: Харалампи Аничкин