В театъра виждаме изкуството, което носи своеобразен арсенал за въздействие и промяна в естетически, културен и социален аспект – както личностна, така и надиндивидуална.
Хиперболизирайки даден социален феномен, един комедиен спектакъл например се явява отражение и съдник, давайки оценка чрез експресивността на тялото и езика на актьора. Той поражда у зрителя определени емоции, които да взаимодействат с неговата ценностна система – с чувството му за справедливост примерно.
Чрез това сценично изкуство ние съпреживяваме акта на едно произведение – неговият сюжет може да ни бъде представен културно-исторически с определен биографичен дискурс, но с патос и екзалтация, може и да ни се покаже без текст, с пантомима, или чрез средства, противостоящи на конвенциите на класическия театър.
Театралните техники и средства, както знаем, търпят множество идеологически, естетически и философски трансформации през годините. Затова аз виждам от една страна изкуството, а от друга начина, по който се мисли то и модификациите, които търпи, за да се разгърне в един момент под формата на феномен, даващ началото на нов етап в историята му.
Театърът се свързва с другите изкуства и науки, оползотворявайки ги – показвайки ни танца, преживявайки поезията, представяйки историята. В тази рубрика ще се спра не просто върху пресечната точка между театъра и другите изкуства, а върху връзката между театъра и философията.
Защо философия?
Смятам, че философията може да ни даде модел, през който да опознаем развитието на театъра идеологически, културно, дори политически. Авторите, с които мисля да ви запозная, са своеобразна ретроспекция на влиянията, даващи определена насока и на театъра, и на философията.
Тъй като се срещат примери за това как средствата на театъра са използвани, за да се покажат разни философски течения на сцена, ми се струва любопитно да се разгледа как и къде театърът и философията са се повлияли едно от друго или по-скоро как философията е повлияла върху концепциите ни за театралния жанр и неговото изобразяване.
Интересен пример е фестивалът „Философия на сцената“ или Philosophy on Stage #3, който е създаден от австрийския философ и кинорежисьор Арно Бьолер. Фестивалът представя процесите, които са ключови между философията и изкуството.
Една от темите му е озаглавена „Забравеното тяло във философията и науката, представено със средствата на изкуството”. Тя беше представена през 2011 г., като фокусът падаше върху тялото – човешкото и имагинерно. Така, чрез пърформънси, се показва въздействието на телата в пространството според различните философски стилове и течения.
Рубриката „Пресечна точка“ в първата си част, която ще засяга театъра и философията, ще обедини автори и философски произведения, които засягат театъра и неговия метод, както и пряко анализират театралната динамика и тенденции.
Идеята на тази рубрика е да запознае читателите с някой друг мироглед, творец или убеждение, задали тласъка към нещо ново, интригуващо, а дори значимо в историята на театъра и философията.
