Всички знаете историята за непослушното момче Том Сойер, който постоянно се забърква в неприятности. Този разказ, пренесен на сцената с чудноват декор, цяла банда щури актьори и страхотни режисьорски решения, в които драматичният театър преминава в куклен, прави живота на Том още по-вълнуващ.
Изчаках да мине малко време, откакто гледах „Том Сойер“ в Малък градски тетър „Зад Канала“, за да напиша ревю за него. Причината е, че не исках да подведа читателите и по-долу ще разберете защо.
Гледах премиерата на спектакъла и няма как да си изкривя душата: имаше безброй трески за дялане, особено в синхрона между актьорите, на който лежи голяма част от спектакъла. Проблемите на първите представления ме накараха да изчакам, преди да седна да пиша, за да усетя дали ще остане негативно отношение у мен към това представление. Но сега вече знам – сигурна съм, че след 4-5 спектакъла (които може вече да са минали) проблемите, които аз забелязах, ще са в историята. След овладяването на малките недостатъци, деца и възрастни ще могат без съмнение да се насладят на пакостливата история за разбойниците, начело с Том.
Романът на Марк Твен на сцената на театъра при жабите се превръща в една от онези наши детски книжки, от които изскачаха хартиени фигурки и замъци. Може би сега им казват 3D книжки. В „Том Сойер“ актьорите боравят с текст и с кукли еднакво добре под режисурата на Петринел Гочев. А едно от най-добрите попадения е уголемяването на части от хората или декора, което всеки път караше малчуганите да избухнат в смях. Пъстротата, която цари на сцената, е дело на Теодора Лазарова, а консултант за куклите е Ивелина Колева. Тяхната работа наистина впечатлява и малките, и големите в залата.
В спектакъла почти всички мъжки роли се играят от жени, което е интересен похват, защото със сигурност е било предизвикателство за младите дами да се превъплътят в мръсни и непохватни момчета. Ролята на Том е поверена на Алиса Атанасова, която с лекота е захвърлила роклята, за да започне да лови умрели мишки и да събира топчета. Все пак Том „има толкова хубави неща“ (като труп на котка, например).
Постановката, според мен, е най-подходяща за деца между 8 и 13 години, но със сигурност и по-малките и по-големите биха се забавлявали. Дори възрастните посетители ще излязат с усмивка от салона и ще си тананикат едната от песничките, с които завършва спекаткълът.
Бих отишла да го гледам отново, за да разбера дали правилно усещам пътя на спектакъла, а и да ви разкажа на вас. При всички случаи тогава ще се отпусна и ще се насладя напълно на тази чудна мешавица от образи, актьори, кукли и пакости.
Постановъчен екип:
Режисьор: Петринел Гочев
Сценография: Теодора Лазарова
Музика: Ян Руменин
Костюми: Теодора Лазарова
Превод: Нели Доспевска
Консултант кукли: Ивелина Колева
Участват: Алиса Атанасова; Василена Атанасова; Христина Караиванова; Жени Александрова-Лечева; Стела Ганчева; Христо Пъдев; Емил Котев; Христо Мутафчиев; Атанас Чопов
Автор на песните и снимки: Гергана Змийчарова
Comments are closed.