Théâtres Parisiens

0
0

Този път ще се разходим из Франция и ще ви срещна с три Парижки сцени: Театър Париж-Вилет, Театър Одеон и Комеди Франсез.

Театър Париж-Вилет 

Омир пише „Илиада“ през VIIIв. пр. Хр. 29 века по-късно Лука Джакомони поставя този невероятен епос в Театър Париж-Вилет с 18 актьора, 6-ма от които затворници от затвора Мо. Това е спектакъл, който се играе в продължение на 10 дни, по един час всеки ден. Всяко парче може да бъде гледано отделно, без това да лишава зрителя от удоволствието или смисъла. Класическите текстове са актуални и днес, защото разглеждат теми, които винаги ще вълнуват човека. Темата за войната е особено важна сега, когато Европа е залята от хора, бягащи от война, и когато новините за войната достигат до нас за минути.

Самият режисьор казва за „Илиада“: „От няколко години чувам около мен само това: ние сме във война. Какъв е смисълът на всичко това? Може ли театърът да ни помогне да разберем корените и силите, които задвижват конфликта? Текстът на Омир ми помогна да разбера цялата двузначност на думата война: абсурдният жест и необходимостта ѝ. „Илиада“ се роди, когато срещнах тези мъже, които с лицата и телата си въплътиха героите и царете от гръцкия мит.“

„Историята на някои от тези мъже, интуитивното им разбиране за Илиада, която те не бяха чели, дадоха голяма сила на тяхното изпълнение“, казва още режисьорът. „През думите на Омир някои „прочетоха“ живота си. Смъртта на близък човек или понятието за чест, която оправдава войната, не са абстракции за някои от участниците в Илиада.“ Решението на Лука Джакомони да вземе затворници в спектакъла си напомня на филма “Цезар трябва да умре“ на братя Тавиани, направен също със затворници. Илиада може да бъде гледана на сцената на Париж-Вилет от 6-ти до 16-ти юни 2018г.

photo: Paris-Vilette
photo: Paris-Vilette

 

Театър Одеон  е един от най-старите театри в Париж и един от 6-те национални театъра. Людовик Лагард ни представя един Скъперник, който носи нещастие на близките си. Колкото алчен, толкова и свидлив, Aрпагон иска да печели и да трупа богатство, но без да го консумира. Виждаме дома му в една модерна интерпретация – почти без мебели, претрупан със сандъци, приготвени да бъдат запълнени с вещи. Всяка симпатия, състрадание или човешки отношения за Арпагон са конвертируеми в злато. Режисьорът очертава двете лица на Скъперникa в тази брилянтна черна комедия. Комедия, защото виталността на живота не се избягва така лесно – Aрпагон дори мисли да се ожени отново. Черна, защото Скъперникът остава неизлечим: златото заема мястото на тялото. Какво бъдеще може да остави такъв човек на децата си? И ако неговият свят е наш, какво виждаме в тъмното огледало, което той държи пред нас? Лагард бяга от традицията Молиер да се поставя в епоха и костюми и ни представя един съвременен Скъперник, в който се оглежда голяма част от консуматорското ни общество. Спектакълът се играе от 2 до 30 юни в Театър Одеон. На българска сцена също можем да го гледаме в Малък Градски Театър „Зад канала“ на 6-ти юни под режисурата на Лилия Абаджиева и с Владо Пенев в главната роля.

photo: Odeon
photo: Odeon

 

Шедьовърът „Ромео и Жулиета“ можем да видим на сцената на Комеди Франсез  от 22 юни до 25 юли. Под привидно романтичната обвивка, в която е затворена пиесата, се крият политически интриги, семейна омраза и сложни характери. Режисьорът Ерик Руф се опитва да открие моторите, които задвижват тази сложна машина и водят до трагедията. От езика на Шекспир звучи грубост, пищност и хумор. Спектакълът се играе повече от две години, което е доказателство, че си струва да бъде видян.

Photo Pascal Victo
Photo Pascal Victo

 

Да прочетеш историята през очите на съвременността – това е, което Стефан Брауншвайг (директорът на Театър Одеон) прави с „Британик“ от Расин: „остър поглед, който интерпретира текста така, че той да бъде чут отново“, както пише в сайта на театъра. „Британик“ е пиеса за интриги между политически професионалисти, чиито амбиции са преплетени с омраза и любов. Расин избира епизод от римската история, когато се появява едно чудовище – Нерон. Пиесата носи името на жертвата му. Това е история за убийства, политически интриги и власт. Стефан Брауншвайг ни представя мястото, където дискусиите се водят и решенията се взимат далеч от погледа на обикновения човек. Звучи твърде актуално, нали? Политическата реалност, която се повтаря от Античността до днес може да бъде видяна между 8 юни и 20 юли в „Комеди Франсез“.

Photo Christophe Raynaud de Lage
Photo Christophe Raynaud de Lage

 

През новия сезон в Париж предстоят интересни спектакли, за които нямам търпение да ви разкажа… в някоя от следващите срещи. А дотогава: Mangez bien, riez souvent, aimez baeucoup!