След като ви поканихме на театрална среща с Владо Пенев, Захари Бахаров и Йоанна Темелкова, насочваме вниманието към друга наша всеобща любимка – Силвия Петкова. Нейното лице грее както от малкия, така и от големия и нека не забравяме – най-вече от театралната сцена.
Кратката биографична справка информира, че Силвия Петкова е родена в края на 80-те, израстнала е в неспокойна София и е завършила актьорския клас на проф. Здравко Митков през 2010 год. Това, за което въпросната биографична справка не дава никакви сведения, е неукротимият дух, който това лъчезарно момиче излъчва. За първи път се появи в полезрението ни със симпатичния „Лов на дребни хищници“. Като си спомня какъв шамар отвъртя в една от сцените, си мисля, че на горкото момче сигурно още му пищят ушите. Това може да служи за пример на начинаещите актьори колко хъс и енергия могат да бъдат събрани само в една роля. Филмът я среща с Бойко Кръстанов и Мариан Вълев дълго преди „Под прикритие“ и я прави разпознаваемо лице за по-младата аудитория.
От Театър „София“ не се ослушват и бързо-бързо я привличат към трупата си, от чиято сцена ни радва почти всяка вечер. Там Силвия Петкова става част от великолепната млада група, която пространството в парка „Заимов“ приютява като втори дом. Пускам сълза от мъка, че постмодерната интерпретация на „Напразни усилия на любовта“ вече не е част от репертоара, за да й се насладим, но има достатъчно други заглавия за утеха. „Госпожа Министершата“ и „Тирамису“ успешно пълнят салона няколко години, а по-новите постановки като „Нощта на 16-ти януари„, „Антигона“ и „Сватбата на дребния буржоа“ не остават по-назад по успехи. За почитателите на „Под прикритие“ пък има и неустоими изкушения – в „Скачай“ и „Олд Сейбрук“ и „Последният страстен любовник“ могат да гледат на едно място хем психоложката Яна, хем Ния Туджарова.
Когато Силвия Петкова се появи на сцената с цялото си стихийно очарование, все едно някой ти издърпва килима изпод краката. Неподправена и сърдечна, тя прекроява всяка роля по свой калъп и я изживява както само тя си знае. Все пак ако има образ, за който смятаме, че ѝ лепва като ръкавица, то това е този на Пипи Дългото чорапче. Луничавата палавница на Астрид Линдгрен е все едно преродена на столичната сцена, подскачайки наоколо и давайки проверени рецепти за непорастване.
За финал бихме ви препоръчали още едно безспорно удоволствие за ума и душата, а именно „Пощенска кутия за приказки“ – начинанието на също толкова приказната Гери Турийска, в което Силвия Петкова редовно се изявява като разказвач на изпратените истории. Чудно е как цялата палитра на човешки емоции може да се събере в три изписани страници. Можете да бъдете сигурни, че няма да останете безразлични към всепоглъщащото обаяние на тази млада актриса.
