След като разказахме за прекрасното попълнение в актьорския състав на „Под прикритие” Йоанна Темелкова, ред идва да отделим нужното внимание на един друг култов персонаж.
Той няма как да остане незабелязан сред тълпата, защото обикновено стърчи над всички, а и носи изключителна харизма, която се улавя отдалеч. Дори да не сте фенове на криминалната поредица, не е трудно да се досетите, че става дума за Захари Бахаров. Подземният бос, иначе с толкова строг и властен поглед, може да преоткриете в съвсем друга светлина. В разрез с етикета на лошо момче, Бахаров може да ви очарова с комедийно присъствие в едни от най-актуалните постановки.
Захари Бахаров завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” през 2002 г. в класа на проф. Надежда Сейкова. Още същата година става част от трупата на Народен театър „Иван Вазов”, а от 2012 г. насам е актьор на свободна практика.
Той заедно с Юлиан Вергов и Владимир Карамазов създават Three Bears Entertainment – „проект, който обединява това, което мислят, с това, което могат”. По този начин на бял свят на сцената на Сатиричен театър „Алеко Константинов” идват представленията „Спанак с картофи”, „Дакота”, „Арт”, в които можете да се насладите на безупречната игра на Захари.
Комичното се крие в сериозното – твърдение, което Бахаров потвърждава недвусмислено. В това може да се уверите, заемайки място в салона на Театър 199, представлението е „Старицата от Калкута”. Със сигурност ще усетите абсурда и нелепостта на случващото се пред вас, но това не трябва да ви плаши. Все пак това е функция на театъра – успешно да провокира, а в случая това е гарнирано с неистово голяма доза смях.
Изглежда за Захари няма непостижимо предизвикателство. На тази мисъл ме навежда участието му в спектакъла-филм „Квартет” в Зала 1 на НДК. Нека припомним, че въпросната Зала 1 е с капацитет 4000 места. Не знам дали читателят е способен да си представи каква магнетичност трябва да притежаваш и да използваш, за да изпълниш с присъствие целия този обем, да успееш да притаиш дъха на всеки един човек. В подкрепа на актьорите застава и прочитът на режисьора Явор Гърдев, който разчупва стереотипа. Спектакълът е осъществен на изключително високо технологично ниво, което чрез live камери, аватари и прожекции ни представя дълбините на любовта и плътското и тайните кътчета на съзнанието в няколко измерения. Единствената неприятна новина е, че поради сложността на техническото изпълнение, спектакълът може да бъде гледан едва няколко пъти в годината.
Още една роля, която си струва да бъде уважена с присъствие, е Тригорин в Чеховата „Чайка”. Отново под режисурата на Явор Гърдев, това е представлението, което имаше честта да вдигне за първи път завесата на новооткрития театър „Азарян”, НДК. И тук Захари показва нагледно защо има място в селекцията от артисти. В толкова сложна драматургия всеки образ подлежи на пространствен анализ и различни интерпретации. Външно в Тригорин човек наблюдава един план, който дори може да не заинтригува, не чак толкова особен, една маска, която обаче, след като бъде разчупена, виждаме вътрешните противоречия и борби у един „известен писател”, който всъщност е толкова човек, колкото всички останали.
Казаното дотук е кратък обзор на труда на любимия ни гангстер, а какво предстои – всички ние сме любопитни и очакваме с нетърпение.
Comments are closed.