Театралният сезон на Никея

0
0

Първата година на Love Theater ми даде много неща в личен и професионален план. Развих писането си, научих доста за онлайн публицистиката, дори се научих да правя интервюта, което за социално адаптиран интроверт като мен е нещо като да прекопаеш сам нивата с коктейлна лъжица. Но ако накрая се справиш, значи всичко е наред. Smile and wave.

Ако сравня с минали сезони, тази година не успях да посетя много представления. Но винаги правех точни попадения за вкуса си. По принцип сега трябва да обясня колко труден е бил избора ми на постановки, които да дефинират театралното ми преживяване през 2014/2015 г. Но напротив – някои неща, които гледах, не просто бяха по вкуса ми, а зашеметиха сетивата ми.

“ВИШНЕВА ГРАДИНА”, НАРОДЕН ТЕАТЪР “ИВАН ВАЗОВ”

Вишнева градина

Коко Азарян е легенда и театрална светиня и всеки ден трябва да си го напомняме. Не знам защо чак сега гледах “Вишнева градина”. Не знам защо не гледах другите му две постановки по Чехов. Не знам защо не се родих по-рано, за да видя всичките му представления. Но никога няма да ми мине меланхолията за тези неслучили се неща.

Великата Чехова пиеса, разказана ни от големия режисьор, ми хареса достатъчно, за да я гледам два пъти в рамките на месец. И въпреки че първия път ме разби, вторият беше още по-въздействащ. Видях нови нюанси, нови детайли, наново вникнах в образите, актьорите играха още по-хубаво.  Това представление е едно от нещата, които ми напомнят защо обичам театъра и защо искам да изживея живота си в негова услуга.

Можете да прочетете ревюто с пресните ми впечатления от това зрелище на духа и деликатното разбиране на човешката природа тук.

“ПОД КУПОЛА НЕБЕСЕН”, УЧЕБЕН ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР КЪМ НАТФИЗ “КРЪСТЬО САРАФОВ”

В защита на делириумния си възторг ще припомня, че изучавам занаята на драматургията вече трета година.

Шекспир е Драматургът. Той е Поетът, Сюжетистът, Интерпретаторът, Диалогистът, Измислящият нови думи и смисли и ако някой ме пита, след като прочетете Сонетите му, нямате нужда от друга религия или източна философия. Или от психоаналитик, ако на това се осланяте за житейско спокойствие.

Постановката, която вплита сюжетни линии от три от неговите пиеси, е направена по всички закони на добрия вкус и всеки път, в рамките на два часа и половина, причислява театъра към графата на изящните изкуства. Режисьорът е действал изключително умело в изграждането на сложното действие и работата с актьорите. Когато кажа, че ми се гледа Шекспир, тази постановка идеално оправдава въжделенията ми за качество и интензитет на преживяването.

Пълните ми радости от представлението са описани тук.

“МИЗАНТРОП”, СДРУЖЕНИЕ “КЛАС”

Мизантроп

“Аман от тази класика!”, ще кажете и аз ще Ви набия с христоматията. Трябваше ми време да порасна и да разбера, че големите препоставяни с векове текстове не са просто начин да се преподаде материалът за училище. Ако това е целта – купете си съкратеното издание, гледайте филма, или прочетете резюме някъде. После се чудете защо цял живот берете само ядове.

В класическите произведения са вплетени и закодирани онези закони и притчи, които някога Библията се е опитала да предаде в “съкратен” курс. Онези вечни неща, чрез които човешкият опит се обогатява и се превръща в споделено, малко по-разбираемо преживяване. Те правят живота по-лесен, по-смислен дори.

Постановката на Петър Денчев умело пикира между съвременната среда и “възрастния” текст. Открива и извежда универсалните наблюдения на автора и ни намеква, че с нищо не са далечни от нас – “модерните” хора. Но това е доста сухо казано, в сравнение със сочния ефект, който представлението постига върху мен като зрител: Сетивата и умът ми преливат от стимули. Предаността, с която актьорите творят събитията на сцената, ме покосява. Съгласявам се с всяка дума на Алцест. Аз съм мизантроп. Аз съм глупак. Аз съм лицемер.

По-подробно можете да проследите мисълта ми тук.

Като завършващ аперитив, ще си позволя да спомена желанието ми да включа още една постановка, за която от известно време искам да разкажа, но все още не намирам думи. “Дон Жуан” в Народния Театър е празник, който не успях да възприема в цялост наведнъж, но определено беше важно събитие за мен. Надявам се през новия сезон отново да се сблъскам с него, за да успея след това да обясня защо го споменавам сега. До тогава – четете класици! 🙂

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here