Да родиш и да отгледаш рожба, да я възпиташ и да ѝ дадеш бъдеще – с този разказ ви срещаме днес през очите на Мария Панайотова и Катерина Миланова. Като организатори на едно от най-големите театрални събития в България – Нощ на театрите – те ни разказват за трудностите и вдъхновението, които са ги довели до сбъдването на една мечта.
Как и защо решихте да направите Нощ на театрите?
Катерина: Ключовата дума e Нощ, защото идеята се роди в една пред- Коледна нощ – тогава решихме да пом на това пътешествие. Ще споделим малко за това в книжката на Нощ на театрите.
А на въпроса защо – необходимостта да споделим една театрална емоция, необходимостта от една културна платформа, която да предложи голяма доза театър, концентрирана в един ден и нощ. Казано с други думи – просто сбъднахме всичко онова, което един зрител би искал да види, да усети и да изживее.
Mария: За мен историята е дълга и лична – serendipity и много голяма любов към театъра. Всъщност са намесени егоистични причини – ние, като средностатистически театрални зрители, искахме поне веднъж в годината да преживеем много театър накуп в едно време и пространство, изпълнено с емоции, споделяне и съпреживяване. В началото не бяхме сигурни дали ще намерим съмишленици, дали ще успеем да вдъхновим хората, за да ги заведем на театър – както в обичайния час, така и в по-необичайни следобедни и среднощни часове. Но нещата се получиха и с всяко следващо издание инициативата става все по-мащабна – първата Нощ беше само в София, на следващата година в 11 български града, а тази година – градовете вече са 18.
Каква е основната цел и мисия на инициативата?
Катерина: Целта ни е да се популяризира театралното изкуство във всичките му форми. И лица. И сгради. И пространства. И не на последно място – и хора. Да покажем част от магията на Театъра, да сближим разстоянията между сцената и залата. Живото изкуство предлага нещо, което се случва тук и сега – това е нещо неповторимо като изживяване и емоция. Бихме искали това чувство – тази театрална „лудост“ – да се предаде на хора от различни възрасти, с разностранни интереси и вкусове, така че всеки да намери нещо, което ще го развълнува, за да се отдаде на театъра и в останалите нощи от годината.
Истинската ни мисията е Театърът – чрез тази инициатива искаме да подкрепим млади и дебютиращи актьори, режисьори, драматурзи и всички талантливи хора в театралната сфера.
Трудно ли се случват подобни събития в българския театър?
Катерина: Мисля, че Нощ на театрите се появи като свеж полъх в театралната зала, а ние вложихме и ще продължим да влагаме много желание и искрена емоция, за да се случва. Както си споделяме в нашия скромен екип – ако беше лесно, нямаше да е толкова интересно. Всяка година си имаме предизвикателства.
Радваме се, че още с първото издание, което реализирахме само в София, различни театри, театрални компании и артисти, подкрепиха инициативата с участието си. В последствие се присъединиха и театрите във Варна, Пловдив, Русе и др. За нас е важно партньорите ни – в лицето на всички участници – които предлагат съдържание в Нощ на театрите, да разбират посланието ни, защото каузата ни е обща. Тогава нещата се случват.
Мария: Не искам да говоря за трудностите. Без тях не може, те са част от пътя на всяко начинание. Тук се сещам за думите на един човек, когото много харесвам. Той казва, че „трудно“ е цената да си независим. И няма нищо по-сладко от това да я плащаш. Всеки ден.
Срещнахте ли подкрепа от институциите?
Мария: Да, Столична община и Министерството на културата ни подкрепят и са наши институционални партньори. Виваком и RIU Pravets Resort също са с нас още от първото издание. А BTV Media Group са генерален медиен партньор. Рекламна агенция The Smarts всяка година се грижи да имаме прекрасни послания, визии, тв клип и информационни материали – на тях дължим последователността в комуникацията и големите рекламни кампании, благодарение на които Нощ на театрите стана видима инициатива още от първото си издание.
Често обсъждан въпрос е дали хората у нас ходят на театър и има ли достатъчно публика? Вие как мислите?
Катерина: Да, според мен публика има. Едва ли ще изненадам някого, като разкрия „научния факт“, че има лоялна театрална публика и голяма по обем потенциална публика, до която се стига по-трудно, а и поради ред причини тя не е толкова постоянна в посещенията си.
Мария: Аз не мога да говоря за хората по принцип и да правя генерални изводи дали има достатъчно публика, но мога да отговоря за себе си и за моите приятели. Ние ходим често на театър и гледаме представленията, които ни харесват по няколко пъти. А истинските и хубави спектакли ни заразяват и ни „държат“ дълго, не искат да ни пуснат, но май и ние не искаме да ги пуснем и затова пак ходим. Имаме потребност да сме точно там и точно на това представление. Наскоро гледах една постановка, в която питаха една от героините как успява да е толкова щастлива. Отговорът беше „упражнявам се всеки ден… да летя“.
В Нощта на театрите всички представления се играят пред препълнени зали, в някои театри билетите свършват седмици по-рано. В Нощта на театрите хората ходят на театър и има достатъчно публика, и като излизат от театрите са щастливи. Дано и в третата Нощ да е така.
Имате ли наблюдения какви хора (възраст, социално положение и т.н.) посещават постановки в Нощ на театрите?
Катерина: О, да, имаме наблюдения. Прави ни впечатление многобройната публика с различна интереси, статус и възраст. Програмата на събитието е богата и това наистина предполага спектърът от съдържания да бъде достатъчно атрактивен и достъпен за всеки, който желае и иска да се докосне до театъра в тази нощ. Започваме с детски представления и работилници, отворени врати и срещи, като преминаваме през различни театрални пърформанси. Накрая стигаме до спектакли в традиционен и нетрадиционен час и до различни формати – четения, разговори или музикални представления, които също правят Нощта различна.
Освен новодошлите, Нощ на театрите си има своите фенове, които всяка година очакват Нощта, правят си програма и маршрут – къде и какво да гледат – споделят с приятели. Това е много мило и хубаво, а и ценно, когато някой сподели нещо свое – без да те ангажира. Усещаш искреност и една позитивна емоция, която те зарежда.
Мария: Миналата година например специално за разходките с гид в Народния театър, българи си бяха дошли от Италия, защото искаха да надникнат зад кулисите на театъра.
Каква е ползата за театъра от инициативи като Нощ на театрите?
Мария: Не полза, по-скоро е възможност – възможност за всеки театър или независима театрална формация да покаже на публиката най-добрата или най-новата си продукция и да стане част от международна инициатива с традиции.
Катерина: Всяка инициатива, която си поставя за цел да популяризира и стимулира културни съдържания е полезна, защото това е двустранен процес – хората имат нужда от изкуство, а то пък има нужда от своите почитатели.
