Латвия е малка страна с население по-малко от 2 млн. души. Намира се на брега на Балтийско море, между Естония и Литва. В тази статия ще се разходим из три театъра в столицата Рига.
От репертоара на Националния Театър в Рига ще споменем два отличаващи се спектакъла.
Първият е по пиесата „Антигона“ от френския драматург Жан Ануи. През 20-ти век авторът решава да пренапише древногръцката трагедия. Премиерата на пиесата е представена в Париж в Театър Ателие през 1944 г. по време на нацистката окупация. Видяла бял свят под нацистка цензура, пиесата е целенасочено двусмислена по отношение отхвърлянето на авторитета (властта) и приемането му. Паралелите с френската съпротива и нацистката окупация обаче са ясни. Готови ли сме с правото на сърцето да се изправим срещу властимащия, който защитава писаното право? Все още ли съществува законът на сърцето в 21-ви век? И кога той влиза в сила? С този въпрос ни сблъсква младият (едва 34-годишен) режисьор Елмар Сенков, един от интересните режисьори в Литва, който поставя също и в „Гогол Център“ в Москва.
Друг спектакъл на същия режисьор е „Чайка“ от А. Чехов. „Майка ти е актриса. Ти също искаш да станеш артист. Тя идва да те види и ти смело решаваш да й покажеш първата си творба. Майка ти – най-близкият ти човек, не те разбира. Не я е грижа. Тя дори се смее на това, което вижда.“ Жената, в която си влюбен, не те иска, а се влюбва в младия любовник на майка ти. Писането на пиеси става все по-неуспешно, а приятелят на майка ти е известен писател. Как се живее по-нататък? Толкова съвременен, Чехов разглежда трагичната ситуация на един млад човек, отхвърлен от най-близките си същества, неразбран и отчаян от невъзможността да „успее“ в обществото.
Руският Театър в Рига е най-старият руски театър извън Русия. Основан е през 1883г. А през 2006г. получава името „Михаил Чехов” в памет на световноизвестния режисьор, посветил две години от живота си на театъра в Рига.
„Крал Лир“ /У.Шекспир/ е история за царя, решил да раздели царството между децата си. Лир съобщава, че делът на всяка от трите му дъщери ще зависи от това колко красиво и убедително всяка една изразява любовта към баща си. Двете по-големи дъщери се състезават в пухкави фрази, но най-малката отказва да ги последва – и в крайна сметка остава без наследство. Подобно на народните приказки с такъв сюжет, Лир научава, че неговата най-малка дъщеря го обича истински, но пътят към това прозрение е дълъг и горчив. Режисьор на спектакъла е Виестур Кайриш.
„Престъпление или наказание“ по романа на Ф. Достоевски е другата класика в този театър. Разколников е младеж, който живее в крайна бедност и има противоречива представа за себе си. Той решава да убие богата стара лихварка с идеята да използва парите, за да оправи живота си. По-късно става ясно, че той извършва убийството и като оправдание за своята гордост, тъй като иска да докаже, че е „изключителен“ по начина, по който Наполеон е бил. Той извършва убийството, но великият му провал е, че му липсва убеденост в собствените идеи за постигане на величие, и така полудява. След като признава всичко на бедната проститутка София Мармеладова, тя го съветва да признае престъплението си. Разколников е осъден на каторга в Сибир, където придружен от София, преживява душевно и духовно прераждане. Режисьорът Едгар Никласонс разглежда темата за греха, гордостта и разкаянието. Толкова актуален сега, когато гордостта ни е обсебила и сме забравили Бога.
Дайлес Театър е основан през 1920г. и създава спектаклите си на три сцени.
„Харолд и Мод“ от Колин Хигинс е необичайна история за двама души. Харолд е младеж на 18, който често извършва фалшиви самоубийства, за да накара майка си, която го пренебрегва, да му обърне внимание. След поредното „самоубийство” майка му решава, че е време той или да се запише в армията, или да се ожени, за да има животът му смисъл. Неочаквано на едно погребение той среща Мод – възрастна дама, с която се забавляват – крадат тюлени, дървета и коли. Харолд иска да се ожени за Мод, но майка му е категорично против! Много от зрителите вероятно ще бъдат от страна на майката, защото Мод е на 80 години! Как ще завърши тази странна история ни разказва Паул Тимротс.
„Сцени от един семеен живот“ е спектакъл по едноименния филм на Ингмар Бергман. Той разглежда особеностите на семейния живот, слабостите и грешките на човека отблизо. Юхан и Мариане имат на пръв поглед щастлив и успешен брак с деца: той има много добра лекарска кариера, а тя – сериозна репутация на адвокат. Но нещата невинаги са толкова идилични, колкото изглеждат. Юхан съобщава на Мариане, че обича по-млада жена и че иска да се разделят. След пътуване в чужбина Юхан посещава бившата си съпруга и двамата се събират за кратко. Стореното обаче е твърде болезнено, за да бъде подминато просто така. Режисьор на спектакъла е Регнарс Вайварс.
Драмата „Еквус“ на Питър Шафър е истинска случка, разказана от приятел, но авторът създава своя собствена версия на историята. Какъв е смисълът да бъдеш нормален, да живееш скучен живот в скучното общество? Младежът Алан се влюбва в кон. За него конят е всичко – любов, смисъл, бог. Тази необичайна история разказва за една патологична харизма, сексуална мания и божествено преклонение. Режисьор е Лаура Гроза-Кибере. За „Еквус“ британският драматург Питър Шафър е награден с „Тони“ за най-добра пиеса на 1975 г. Филмът с това заглавие е на режисьора Сидни Лъмет, а в една от главните роли е Ричард Бъртън. На българска сцена може да гледате „Еквус“ в Младежки Театър „Николай Бинев“ на 19 февруари и 22 март. Представлението на Стайко Мурджев е отличено с „Аскеер“ 2017 г. за най-добър спектакъл.
До нови срещи и… ходете на театър!
