“Театърът е любов” – Димитър Стефанов за сбъднатия “Нов театър” НДК

1
0

„Нов Театър” НДК вече отвори врати и няма намерение да ги затвори скоро. Театърът ще работи без почивен ден, а освен редовата програма, в репертоара му ще бъдат включени куклени спектакли за най-малките и Нощен театър, ориентиран към младежката аудитория. Новият театър ще ни предложи много незабравими емоции, но, за да открием вълшебството, ще трябва да надникнем вътре. Срещаме се с Димитър Стефанов – един от инициаторите на създаването на театъра и негов артистичен мениджър. Той ще ни вдъхнови, ще ни омае и ще ни направи част от магията.

Завършил НАТФИЗ преди години, днес той стремглаво върви по свои собствени пътеки. Актьор в предавания, режисьор и участник в представления, театърът е неизменна част от неговия живот. Ще ви разкажем за вдъхновението, любовта към театъра и надеждата.

Какво Ви подтикна към създаването на нов театър в центъра на София?

Всеки един артист мечтае да има свой собствен театър, но е доста трудно осъществимо. Още след дипломирането си избрах този път на движение – частният театър, частната инициатива. Съдбата по някакъв начин ме срещна с други такива мечтатели, които имаха сходна идея. Това са директорът на театъра – Бойко Илиев, Цветан Николов – нашия административен мениджър, както и всички, които работят в момента тук. Целият ни екип е от съмишленици, което е изключително важно за постигането на една такава цел.

Как се осъществява един толкова труден проект?

Самата идея за „Нов Театър” НДК се породи началото на миналата година. Решихме, че ще го направим и си казахме – хвърляме се смело и смахнато пък да става каквото ще. Започнахме да оглеждаме пространства, като единственото, което знаехме е, че искаме да бъде професионален театър. Не просто някакво арт пространство, а класическа форма на театрално пространство. В един момент стигнахме до НДК с тази прекрасна локация. Влезнахме в преговори и стигнахме до тук, където се намираме и с Вас – бившия базар „Пасаж”. Всъщност това помещение, което ние превърнахме в театър беше един най-обикновен музикален магазин. Хареса ни това пространство и го изградихме от нулата. Опитваме се да създадем едно уютно място както за артистите на сцената, така и за зрителя. Борбата продължава, но разликата е, че ние се опитахме. Мисля, че до голяма степен успяхме да създадем професионален театър в центъра на София, което в последните 25 години не се е случвало.

С какво „Нов театър” НДК ще се отличава от останалите?

Принципът, на който ще работи нашият театър, е проектен. Ние ще дадем достъп до сцената на всеки един творец, който иска да каже нещо, има да казва нещо и знае как да го направи. Това е сцена на свободния театър. На свободната инициатива. На тази, която обаче е достойна и уверена в това да защити своята позиция, своето право на глас. Освен репертоара, който е доста разнообразен, при нас ще гостуват представления както от провинциалните държавни театри, така и от частни формации, които иначе зрителят много трудно би могъл да види. Самите представления, които нашият театър сам инициира и създава, отново са събрани за конкретно заглавие, проект.

Освен това в репертоарен план създаваме програма Нощен театър. С нея ние решихме да предложим на зрителите възможността петък и събота, освен редовото представление от 19 ч., да могат да гледат такова и от 22 ч. В тази програма сме сложили малко по-провокативни, по-различни като жанр неща, които не могат да се видят в редовата програма. Например поканили сме наши приятели от театър „Атом” с едно прекрасно танцово представление „Карнем”. Ще покажем откъси от мюзикъла „Чикаго”, куклен театър за възрастни и много други.

В програмата са включени и постановки за най-малките любители…

О, разбира се! Това е задължително. Смятам, че ако искаме да имаме бъдеще трябва да залагаме на децата си – във всеки един смисъл. Ако искаме да имаме добра театрална публика – а критиката към българския театър е, че нямаме такава – трябва да възпитаме първо детската аудитория. Тя да добие усещането, желанието и вкуса за театър. Да има потребност от това изкуство. А да работиш с деца е нещо прекрасно, защото те са и най-строгият съдник, но и най – благодарният. Докато възрастният зрител може да прости грешката на актьора и да каже: „Абе днеска явно не му е ден”, то детето мигновено ще реагира по възможно най-откровения начин: ”Мамо, защо тая леля се прави на кака?” и тук смъртта за актьора настъпва на сцената. В същото време е прекрасно, когато играеш пред деца и успееш да ги въведеш в тази магия. Погледът, който те притежават в този миг… магията се пренася в окото им и искрено вярвам, че може би им даваме възможност да бъдат по-добри хора.

В едно наше представление, което играехме преди години, на финала се пееше: „Утре е пълно с мечти, утре за нас е загадка, утре какъв ще съм аз и каква ще си ти, утре е тайната й сладка” – това е откъс от „Вещицата и шарената като дъга котка” на Влади Джамазова. Този текст резонираше чудесно на децата, особено при едно благотворително представление. Бяхме поканили дом за деца, лишени от родителски грижи. Нямате представа как им повлия това, че ние им казахме, че от тях зависи какви ще бъдат. Вдъхнахме им за части от секундата надежда, което беше магичен момент. И затова и нашият театър ще се опитва да възпитава доброто у хората, свободата, любовта. Театърът е любов. Не може да бъде нищо друго. Убеден съм в това нещо.

В тази връзка какво искате да покажете на зрителите?

Ние се опитваме този театър да е изграден с любов към зрителя и посланията от сцената да бъдат позитивни. Това не означава, че всичко трябва да е захаросано. Например във филма „Списъкът на Шиндлер”, въпреки сериозния драматизъм, той продължава да бъде насочен с позитив към аудиторията. Опитва се да припомни до къде сме стигнали ние хората и как бихме могли да се спасим. И затова много ми харесва репликата на Бойко Илиев, че нашият театър е създаден, за да одухотворява хората. Да ги усмихва. Искаме в рамките на този час и половина – два, зрителят да може да забрави – да влезе в една друга реалност и тя да му помогне да намери изход от своите проблеми. Защото театърът е любов, а всички ние се нуждаем от любов.

А ако приемем, че театърът е едно живо същество, което ви обединява, какви са амбициите му?

От тази гледна точка ние наистина сме като едно малко дете, което сега тепърва ще се учи да ходи, да говори, да расте. Амбициите на нашия театър са да създава изкуство. Смисълът е да творим. Да заразим публиката с нашата любов. Когато бях приет в академията, проф. Румен Рачев ни каза: „Деца, вие имате щастието да учите професията, която се доближава най-много до божественото, защото ние създаваме от мъртва материя – жива.” Използвам тази фраза, разширявайки нейния смисъл. Нашият театър се опитва да върне вярата в хората, да върне надеждата. Да спрем да мислим за материята и да помислим за духа. Забравяме в злободневието си да бъдем щастливи. Всички тези битови проблеми, дребнотемия… а театърът е средство, което лекува. Защото духът може да бъде чист. Мисля, че от това всички ние можем само да спечелим. След Втората световна война знаете Япония в какво състояние е. Държавната политика тогава е насочена само в три направления – здравеопазване, образование и култура, защото това са нещата, които строят една силна държава.

Какво представлява Клубът на приятели на театъра?

Това е една инициатива, която стартираме. Наши приятели, артисти колеги, художници, хора, които вече са се утвърдили като имена, застават до нас и ни подкрепят. Говорим за чисто морална подкрепа, което е прекрасно.

27 март е Международният ден на театъра. С какво ще ни изненадате?

На 27 март ще се изиграят две постановки – от 19 ч. една прекрасна пиеса, която се казва „Мостът”, постановка на Стефан Данаилов. Изключителна комедия, която беше дипломен спектакъл преди около 6 години, така че публиката не е успяла да я гледа. А след нея, нашите колеги и приятели от театър „Атом” ще ни гостуват с прекрасния си танцов спектакъл „Карнем”. Ето това е пример за едни млади хора, които въпреки трудностите, за тях е по-важно да правят театър и го доказват. Вместо да мрънкаме и да плюем, че някой не си върши работата, да запретнем ръкави и ние да си я свършим.

По какъв начин изобразителното изкуство, киното и музиката ще бъдат преплетени в програмата на театъра?

Театърът е едно изкуство, което комбинира в себе си всички останали. Ние имаме желанието да се превърнем не само в театър, а в културно средище. За целта сме организирали една специализирана книжарница в нашето фоайе. Специализирана, защото книгите в нея са предимно свързани с театъра, киното, музиката и изобразителното изкуство. Започнали сме преговори с наши приятели за литературни четения, презентация на книги, дори и може би след време изложби. Бидейки такъв тип изкуство, което комбинира всички останали, ние искаме да се обединим отново. Колкото повече се обединяваме като творци, толкова по-продуктивен ще бъде нашият труд. Защото творческото въображение не си е самодостатъчно, то трябва да се захранва, а най-добре се захранва от различните изкуства. Искаме в този театър да дадем място и на публиката. Защото това е един обмен на енергия. Едно прехвърляне на невидима енергия от сцената към публиката и от публиката към сцената. И зависимо от нейните настроения – спектакълът се променя. Случвало ни си е да играем комедия, която последствие се превърна в трагедия, защото публиката резонира по този начин. Това е сила, която може да направи деня празник.

И за финал – какво е Вашето послание към читателите ни?

Да бъдем по-откровени. И като театър, и като хора, и като нация. Смятам, че честността е нещо, което може по някакъв начин да ни направи по-добри. Като нямам предвид онази фалшива честност… Да бъдем откровени пред себе си. И когато се поглеждаме в огледалото, да можем да си признаем и плюсовете, и минусите, и да се харесаме такива каквито сме. Защото в крайна сметка животът е една прашинка време във Вселената, един дар, който ни е даден. И смисълът се съдържа в това наистина да се опитаме да бъдем по-добри хора.

* По материала работиха Станислава Йорданова и Елена Василева.

1 коментар

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here