„Слепите имат предимство в любовта – виждат само това, което искат.“
Хайнер Мюлер
На 12 май Зала 1 на НДК се превърна в арена за премиерата на новия проект на Явор Гърдев „Квартет: Опасни връзки след края на света”. Още със самото си зараждане амбициозното начинание даде ясна заявка за челно място сред театралните събития. Интригуващото в случая е желанието на режисьора да създаде „спектакъл-филм”, комбиниращ живата актьорска игра с motion capture в реално време – технология за задвижване на 3D анимирани фигури. Стъпвайки върху многопластовата драматизация на Хайнер Мюлер, този похват би могъл само да допринесе до всестранното разгръщане на посланието. Заслужава си да споменем факта, че пиесата предполага мъжките образи да се играят от жена и обратното.
Браво на НДК, че разчупват стереотипите и не просто дават поле за изява, а и продуцират подобен спектакъл. С такива действия може и да се изчистят паяжините, които витаят около образа на Двореца. Поради сложната техническа реализация и необходимото време за подготовка „Квартет” ще се представя на зрителите само 6 пъти в годината.
Още със самото началото сякаш от дълбините на Ада изниква фигурата на неотразимата Снежина Петрова. Все пак там ѝ е мястото – и тя, и виконт Валмон принадлежат на пламъците. По подобен начин изпълзява от пъкъла и образът на Захари Бахаров – движението на екраните и завесите около него е реалистично до такава степен, че все едно оголват дяволското гърло. Драматичната музика в комбинация с пространствените решения пък увеличават стократно всяко внушение и карат думите да отекват в съзнанието.
Ако се заемем да пресъздадем текста или поне частица от диалога, ще се провалим безславно. Думите са неуловими – бързи, ловки и сякаш сечащи с кинжал. Адмирации към Гърдев, че е запазил оригиналния текст непокътнат и е заложил на силата на реториката. Използваните евфемизми брилянтно прикриват (или пък красиво разкриват?) нечистите плътски намерения. Елегантно, но и малко болезнено се засягат темите за възрастта, верността, удоволствието, суетата и страха от смъртта. С въздишки, викове и разтреперано изражение Снежина великолепно пресъздава усещането за екстаз в най-чистата му форма.
Самият спектакъл не се препоръчва на деца под 16-годишна възраст. Освен доста графични описания на сексуални сцени и на моменти вулгарен език, режисьорът пояснява съвсем на място, че текстът не би могъл да бъде разбран от някой, който не е полово съзрял. Цялостното усещане за отношенията между мъж и жена е просмукано във всяка дума и поглед.
„Единствено смъртта е вечна, животът само се преповтаря.”
Освен motion capture проекцията, през цялото време камери обикалят около актьорите и отразяват действията им върху огромен екран. Немигащото лице на Захари Бахаров с размери колкото многоетажна сграда предизвиква тръпки по кожата.
Дотук добре. Какво се случва обаче, ако техниката, на която поверяваме такава огромна роля, в един момент ни изневери? Лично мнение е, че при първите следи за нефункциониращ motion capture, трябваше да прекратят проекцията и да останат изцяло на видео заснемане. Ако пък има актьорско дуо, което да изнесе на раменете си драматични текст под погледа на препълнена зала, то това са Снежина и Захари. През цялото време, без значение какво се случваше около тях, те показаха пълно срастване с образа, тотален контрол над всеки лицев мускул и всяко движение на тялото.
В залата имах достатъчно познати лица – театрални любители или просто зрители, привлечени от медийния шум и известните имена. Някои с половин уста изразиха недоумение по отношение на технологията motion capture. Повечето обаче бяха истински възторжени в описанията си. Радостен факт е, че режисьор като Явор Гърдев има достатъчно много верни последователи, готови да се прекланят пред всичко, до което се докосне. Приятно ми е да видя обожание, насочено към театралната сцена. Уверена съм, че “Квартет” ще продължи да пълни Зала 1 така, както във вечерта на премиерата си и дълго ще се радва на заслужен интерес.
Идея и постановка: Явор Гърдев
Участват: Снежина Петрова, Захари Бахаров
Comments are closed.