„Театър, любов моя!“

“Две души едновременно живеят в актьора, а когато актьорът е не актьор, а актриса – душите в него три са!”

Любимото пространство на ул. Раковски подрежда 50 свещички на тортата – по една за всеки сезон на Театър 199 „Валентин Стойчев“, внесъл щастие и щипка тъга в ежедневието на столичани. За да отпразнува повода, на същата сцена се възражда почти иконичния „Театър, любов моя“ от Валери Петров.

Тези от нас, които само са слушали за постановката на Младен Киселов, са наясно, че е била истинско събитие за сцената на 199, пък и за театралните среди като цяло. Авторът със своя сентимент към Мелпомена е написал текста именно за Славка Славова и Таня Масалитинова, които в продължение на 10 сезона превеждат публиката през сакралната театрална обител.

Сега щафетата се поема от 4 талантливи до безумие актриси. Лилия Маравиля, Красимира Кузманова, Касиел Ноа Ашер и великолепната Стефка Янорова са представители на т.нар. „златен клас“ на Крикор Азарян – випуск 1993 от НАТФИЗ, към който принадлежат още и Мариус Куркински, Камен Донев, Койна Русева, Лиза Шопова, както и Галин Стоев, който влага сърце и душа и в тази постановка под формата на насоки, които дава на своите състудентки.

Запис на гласа на Валери Петров повдига без свян завесата, за да позволи на зрителя да надникне в местата, които традиционно са скрити за него – кулоарите, гримьорните, стаята за „чакащи артисти“ преди да излязат на сцената и т.н. Напевният тембър рецитира красив стих и предизвиква умиление в по-възрастната публика и чист възторг в по-младата.

Зрителят, който се докосва до театъра само от салона, не осъзнава, че конфликтите на сцената бледнеят пред страстите, които се завихрят зад кулисите – настървеността за дадена роля, съревнованието, амбиция, жаждата за признание и аплодисменти. Трудно е да се постави границата между игра и фикция, между игра и живот.

Без фалш и претенции ни се поднася интимен поглед над актьорската душа, раздирана от противоречия, от сблъсък между великото изкуство и желанието за достоен живот. Показан е ужасът, когато си изправен пред чудовищен текст, от срама, че подобни думи са поставени в устата ти, но, пуста му неволя, не можеш да откажеш, защото хонорарът ти е важен, понеже стомахът не може да бъде заситен с храна за душата.

Актрисите се надсмиват с едва забележима горчивина на собствената безпомощност пред позицията на режисьора, пред който рано или късно подвиват опашка („Ще му направя представлението, а пак него ще хвалят.”). Добавяме и усещането, че тяхното изкуство е преходно, то може да бъде докоснато тук и сега, но ще остане непознато на идните поколения и се получава един коктейл от горчиво-сладки емоции. Актьорът е еднодневка, която обаче на сцената е Бог.

Покланяме се дълбоко пред бляскавите дами и им пожелаваме на добър час!

Следващите представления на „Театър, любов моя“ са на 20 юни, 7 и 25 юли.

Автор: Валери Петров
Режисьор: Касиел Ноа Ашер
Музика: Емилиян Гацов – Елби
Сценография: Красимира Серафимова
Костюми: Tochka, Касиел Ноа Ашер
С: Лилия Маравиля, Стефка Янорова, Красимира Кузманова, Касиел Ноа Ашер