Използваме инициативата „Месец на театъра“ като повод да повдигнем завесата на една от театралните институции в столицата, а именно – Театър „Българска армия“.
ТБА отваря врати през 1950 г. на мястото на полуразрушено от бомбардировките кино „Роял“. От създаването му на фасадата са се сменили много имена – „Театър на българската войска“, „Театър на народната армия“, „Театър на въоръжените сили“ и т.н. Очевидната военна тематика има просто обяснение – това е единственият роден театър, който, вместо да попадне в ресора на Министерство на културата, до 1999 г. е пряко покровителстван от Военно министерство.
По това време в случай на въоръжен сблъсък, театърът автоматично би станал „фронтови“, т.е. би заминал, за да се грижи за високия дух на войската сред куршуми и шрапнели. Въпреки че съм сред хората, страстно защитаващи всемогъществото на театъра, ми е трудно да си представя ползата от кринолини и перуки на фронта. Това обаче е друг въпрос.
За щастие на действащите лица не се е стигнало до театър по време на война, но все пак на трупата не е спестен досега с войнишкия бит. Месец след месец и година след година, актьорите обикалят застави и казарми из цяла България, развличайки бъдещите защитници на родината. Ако успеете да предразположите някой от свидетелите на тази отминала епоха, бихте чули истории, достойни за добрия войник Швейк.
От гледна точка на съвремието всичко това може да ви накара да повдигнете вежди учудено, но дадените навремето привилегии спомагат за формирането на изключителен творчески състав. Военният театър бързо се утвърждава като предпочитано пространство от настървените театрали. Леон Даниел, Коко Азарян и Асен Шопов превръщат всяка поставена пиеса в събитие. На сцената се вихрят колосите Стефан Данаилов, Илия Добрев, Васил Михайлов, Емилия Радева, Никола Гълъбов. Славни времена. Щафетата на театралните ветерани е поета от надежди като Радина Кърджилова, Явор Бахаров, Кристиана Ценкова, Йоана Буковска, Георги Къркеланов и още много други достойни деца на Мелпомена.
Има още нещо, което отличава Театър „Българска армия“ от всички останали театри. В смутните години в началото на 90-те, когато сцената губи своята притегателна сила в полза на площада и зрелището, трупата на Военния театър намира начин да напомни на обезвереното театрално съсловие за необходимостта от него. 1991 г. е първата година, в която са раздадените наградите „Аскеер“ („asker” – войник, тур.). Статуетката на Георги Чапкънов и символизира не само принос в театралното изкуство, но и надежда. Надежда, че трагедията ще се случва само на сцената, но не и извън нея. Че красотата ще спаси света.
Екипът ни очевидно е силно пристрастен към сцената на ул. Раковски 98, защото сме изгледали кажи-речи целия репертоар.
Коментари, размисли и страсти от постановките в ТБА могат да бъдат намерени в ревютата по-долу:
„Стреляйте по артиста“, за да не стреля той по вас
Щракащата „Ножица – Трепач“ в ръцете на публиката и актьорите
„Ромео и Жулиета“ или история за любов по време на омраза
„В полите на Витоша“ и изборът между любов и живот
„Откраднати разкази“
Един различен „Дон Жуан“
От комичното към трагичното в „Декамерон“
„Йерма“ – името на болката
„Колко е важно да бъдеш сериозен“
