В следващите три статии ще ви запозная с най-важните театрални събития в Словения, Чехия и Словакия. В първата ще разгледаме три театъра в столицата на Словения – Любляна.
Националният театър на Словения е известен с консервативния си репертоар, включващ класически европейски текстове и съвременни некомерсиални произведения. Театърът е наследник на първото словенско представление, изиграно през 1867 г. През годините няколко пъти сменя името си, а в момента се казва Drama SNG (Slovensko Narodno Gledališče) – име, дадено през 1992 г. Сградата е построена в стил Арт Нуво.
Спектакълът „Фауст“ (по едноименното произведение на Гьоте) с режисьор световноизвестният Томаш Пандур е създаден през 2015 г., една година преди смъртта на режисьора. Въпреки, че историята за Фауст е базирана на средновековната легенда за човек, който продава душата си на дявола, тя всъщност се занимава с отчуждаването на съвременния човек и неговата нужда да разбере себе си и света. Гьоте разкрива проблемите на днешното време, които поставят въпросите за доброто и злото и се обръща към света, който вече не е неограничен, а е крайно ограничен в човешкия ум. Гьоте се занимава с ефимерното и преходно стремление на човека напред, което винаги звършва с крах. През алхимията на създаването на спектакъла Томаш Пандур взима легендата за Фауст и изгражда собствена поетика и истина, актуална за нашето време. Това е последният спектакъл, направен от Пандур, който все още може да бъде гледан на живо.
Чеховият „Иванов“ ще види бял свят през януари 2019 г. Режисьорът Александър Поповски се захваща с „диагнозите“ на Иванов, които звучат толкова познати и съвременни: изтощение, разочарование, умора, въплътени в един харизматичен идеалист. В допълнение към депресията Иванов има финансови проблеми, измъчван е от вина към болната си съпруга, която отдавна е спрял да обича. Безмилостно анализиращ себе си през цялото време, Иванов става своят най-суров съдия, опитвайки да разбере по-добре какво се е случило със самия него и как е стигнал до ръба на здравия разум.
Един много интересен спектакъл е „Али“ (по известния филм на Райнер Вернер Фасбиндер) на режисьора Себастиан Хорват. Премиерата ще бъде през февруари 2019 г. 40-годишният мароканец Али е един от многото работници мигранти, които се опитват да намерят своето щастие в Германия. Еми, 60-годишна вдовица, изкарва прехраната си като чистачка. Истинско усещане за топлина и обич възниква между нея и Али. Въпреки това връзката им се пречупва поради предразсъдъци и липса на разбиране в тяхната среда: съседите на Еми, колегите, дори порасналите й деца не могат да се примирят с произхода на Али и социалното му положение като „временен работник“.
„В своя филм „Али: Страхът изяжда душата“ (1974 г.) Фасбиндер разкрива многопластова любовна история, разположена в периферията на обществото. Със своята модерна естетика и почерк той изправя зрителя срещу социалните стереотипи, които предвид неотдавнашната миграционна вълна, ксенофобия и консерватизъм, остават невралгични точки на обществото и човечеството.“ четем в резюмето.
Основан през 1949 г. Градският Театър в Любляна е вторият по големина драматичен театър в Словения. През годините театърът се превръща в модерна театрална компания с поне девет продукции и две копродукции годишно. Театърът се фокусира основно, но не само върху съвременни спектакли и мюзикъли.
„Сън в лятна нощ“ (Уилям Шекспир) на режисьора Йерней Лоренци (режисьорът гостува в България през 2016 г. с „Илиада“) представя любовта не просто като платонична, а като тясно свързана със сексуалността. Резюмето към представлението напомня, че комедията разбива стереотипната гледна точка и празнува силата на женската природа и естеството. Мъжките персонажи в пиесата са по-инфантилни и психологически и емоционално по-слабо развити. Жените са по-рационални, последователни и балансирани. По този начин комедията разрушава йерархичния дуализъм на разума и природата и подкопава традиционното разбиране. Любовта е нестабилна – тя бързо размива ума, но и бързо изчезва, затова клетвата за вечна вярност може да бъде много съмнителна тема. Сън в лятна нощ доказва, че важна част от човешката личност е светът на въображението.
Пиесата „Животът като творба“ на Ханох Левин е режисирана от Андрей Юс. Тя разглежда живота като концентрат от екзистенциални въпроси, с които се сблъсква всяко човешко същество, наближавайки края на земния си път: смисълът на живота, самотата и отношенията с другите, собствената отговорност за придаването на смисъл на живота. Действието се развива през нощта в съпружеска спалня. Двойка в края на 50-те си години лежи в леглото. Мъжът събужда съпругата си и й съобщава, че я напуска след тридесет години брак. Следва жесток сблъсък между двамата. Натрупаната нетърпимост и осъзнаването на човешката преходност предизвикват лавина от обвинения и изповеди. Още по-интересно става в края на пиесата, когато двойката е изненадана от неочакванто посещение на самотен семеен приятел. Появата му променя начина, по който съпрузите гледат на брака си.
Младежкият Театър в Любляна е основан през 1955 г. През своята половинвековна история сътрудничи с много режисьори. Сред тях: Жарко Петан, Миле Корун, Душан Йованович, Томаш Пандур, Едуард Милър, Мартин Кушей, Йерней Лоренци и много други.
Друга театрална версия на известено заглавие от големия екран е „Идиоти“ по Ларс фон Триер с режисьор Нина Райич Краняц. Спектакълът разглежда темите за отчуждението, мястото ни в обществото, щастието и отговорността към свободата.
„Какъв е смисълът да имаме общество, което става все по-богато, ако никой не е по-щастлив? Ние се борихме за свободата си, но когато я получихме, не я ползвахме за нищо. Затова трябва да започнем от нулата. Да се опитаме да видим това, което сме забравили да виждаме. Да станеш идиот е пътят към същинската красота на човека. Да бъдеш идиот е лукс.” казва един персонаж от спектакъла.
„Пророк“ (по книгата на Халил Джубран), режисиран от Барбара Пиа Йенич, имаше премиера на 13 октомври 2018 г. „Пророк“ е един от онези литературни шедьоври, които са толкова универсални, че се четат от хората от всички континенти и всички поколения, защото той се занимава с човешкото във всеки един от нас. В романа, чрез парафраза на библейските истории, Джибран представя мисли за живота по ежедневни и фундаментални въпроси, на които човек търси отговори от раждането до смъртта си. Централната идея е универсалната любов и значението на това да бъдеш човек, което определя способността ни да обичаме.
Не спирайте да четете хубави книги и да гледате интересни филми, защото някой ден може да ги срещнете и на сцената! До следващия път!
