Един голям български сценограф и професор наскоро работи за пръв път с трупата на Родопски драматичен театър – Смолян, в който под режисурата на Делян Илиев, поставиха спектакъла „Дванайсета нощ… или как желаем? от Уилям Шекспир. Ето какво разказва за работата си там – Светослав Кокалов:
Професор Кокалов, вие сте сценограф, който, така да се каже, през годините си е изработил реномето на творец, който няма нужда от представяне. Какво ви съблазни в Родопския драматичен театър и амбициозната задача „Дванайсета нощ“ на Шекспир?
Фактът, че не съм ново лице (а съм стара муцуна) в театъра не ми пречи да любопитствам, да се изкушавам или както вие го казвате „да бъда съблазняван“ от непознати пространства, хора и ситуации. Такава комбинация имаме в случая. Родопският драматичен театър е едно от малкото места, където не бях работил. Трупата и режисьорът Делян Илиев ме заинтригуваха с представленията си „Три сестри“ и „Антигона и Хората“. Сториха ми се симпатични, искрени и не натруфени. С Делян се запознахме лично в Шумен по-миналия сезон по време на работата по постановката на Пламен Марков „Началото на криворазбирането“. Всъщност, този проект на проф. Марков запали интереса ми към най-младите. Там участваха стабилна група млади актьори и режисьори. Повечето току-що завършили НАТФИЗ.
От тази среща излязох с доверие и интерес към най-младото поколение в театъра. Или поне към тази извадка. После това чувство се задълбочи, когато опознах и Смолянската трупа. Работя с младите сценографи в Академията. Мисля, че съм „на ти“ с тях, (Анна Шопова, която проектира костюмите на „Дванайсета нощ…“ е моя студентка, наскоро дипломирана, но отдавна не бях се срещал на професионален терен с компактна и ентусиазирана млада трупа, каквато е тази на Родопския драматичен театър. Това вдъхновява.
Имате ли усещането за добре свършена работа и защо?
За моята работа ли? Не ме питайте за това. Аз съм от вечно недоволните от себе си. Преследва ме непрекъснато вътрешно мърморене. Всъщност… това не пречи да се получат нещата. Дори помага.
„Как желаем“ днес? Къде е пресечната точка между отговора на този въпрос и вашето визуално решение в спектакъла на Родопския театър?
„Как желаем днес“? Както и вчера, както и утре, както и по времето на Шекспир. И всъщност – не зная как. Може би „както ви харесва“. Както и да желаем, то (желанието) се усилва от препятствията. Търсих нещо такова – материално-пространствена „поддръжка“ на ситуациите на привличане и преодоляване на пречките. Освободих визията от декоративната ѝ функция. Така ми хареса. На Делян този подход му допадна.
Предполагам, че много пъти сте задавали теми по Шекспир на студентите си в Академията… Без какво може и без какво не може едно пространство, вдъхновено от него?
Аз съм поддръжник на хипотезата, че произведенията, подписани с името Уилям Шекспир, не са написани от един човек – човека, роден в Стратфорд, а от друг, други-повече от един. И този колективен труд е толкова невероятно разнообразен и дълбок, че е невъзможно да бъде вкаран в предварително постулирани рамки. Знам само, че шекспировите текстове, по които аз съм работил, изискват гъвкаво и подвижно пространство, което с лекота да изтласква действието напред или назад, да го разлиства и завихря в различно темпо, да разделя и обединява, да динамизира или застопорява. И съвсем не е задължително да има монументални и пищни строежи. Движенията на това пространство не са свързани толкова с показване мястото на действие, колкото със създаване на условия за различните по характер сцени: интимни, комедийно-шутовски, сцени на насилие и сблъсъци.
Да дойдем на 20-ти януари в Театър София на „Дванайсета нощ… или как желаем?“ на Родопския драматичен театър, защото… ?
Защото не трябва да пропускате един от най-енигматичните текстове на Шекспир, представен завладяващо от една от най-интересните трупи в последните няколко сезона. Прекрасна музика и актьорски постижения, които наистина трябва да се чуят и видят.
Спектакълът гостува на софийска сцена на 20 януари от 19ч. в Театър „София“. Очакваме срещата с нетърпение!
