„Стреляйте по артиста“, за да не стреля артистът по вас

0
0

Вчерашната тема в днешния ден – така може да определим пиесата на Островски „Лес“ и още повече прочита на Николай Ламбрев в театър „Българска армия“ „Стрелейте по артиста“. След премиерата на постановката вчера (12 февруари) излязох от залата с усмивка, породена от весело пиянските руски песни, но и с едно тихо разочарование от съдбата на актьорите в пиесата, а може би и в живота. Но не в Русия, а в България.

В търсене на нова роля двама провинциални артисти Щастливцев и Нещастливцев обикалят от град на град, а далеч от простолюдието в големите си имения група богати и алчни персони делят гори за продан и хиляди рубли. Господарката на едното имение, Раиса Гурмижска  (Антоанета Добрева – Нети), е властна скъперница, която е лудо влюбена в своя коняр и е готова да погази всичко и всички за още няколко рубли в ковчежето си. Ненадейно обаче се оказва, че има някой, който й пречи да бъде спокойна. И това е нейният собствен племеник и наследник, който е един от артистите – в онова време това е мръсна дума, която буди отвращение у „висшата класа“.

Strelqite_po_artista2a

Каймакът на обществото от тогава, разбира се, много прилича на така познатите ни елити днес – печелят много, говорят за благотворителност, но „Какво добро са направили наистина?“, пита Нещастливцев в края на пиесата. Разочарован от реалността, в която се налага да живее, той избира нищетата и безпаричието, пред това да се продаде на нечисти помисли и мръсни сделки.

Комедията се преплита в трагедия, иронията преминава в сарказъм, а сълзите вече са изгубили силата си в животa на двамата провициални артисти. Калин Врачански и Георги Къркеланов са повече от добри партньори по пиеса, те си пасват идеално на сцената. Чаплиновите етюди, които двамата артисти изпълняват, подгонени ту от разярени куршуми, ту от собствената си глупост, карат публиката да избухне в смях. Сценичните боеве, които са основна част от действието през цялото време, са бутафорни, но толкова добре преценени, че се чудиш как е възможно да не направят нито една грешка.

Много от зрителите познават Калин Врачански от екрана, но на сцената той е още по-добър. В тази постановка образът на Нещастливцев тръгва от изстрадал и беден актьор, минава през Хамлет, Крал Лир, богат бивш военен, отрупан с почести, за да стигне до разочарования Калин, който се ужасява от „халтурата“ на своя приятел Щастливцев, която той изпълнява в края на пиесата за една цигара. А самият Георги Къркеланов е „абсолютно безумен“, ако мога така да го определя, както винаги. Достатъчно е само да застане на сцената, за да накара публиката да избухне в смях и аплодисменти.

Всички тези образи се допълват идеално от сценичното пространство с един черен кон и безброй врати, които се отврят и затварят като в анимационен филм. Музиката е толкова точно подбрана, че към края вече си сигурен, че ще излезеш, пеейки си или подскачайки казачок (нямам идея дали точно това танцуваха). Да, постановката е три часа и ако нямате търпение, не е за вас, но все пак това е пиеса на Островски и си струва да отделите това време.

Творчески екип:

Автор: по A. Н. Островски
Сценична версия и постановка: Николай Ламбрев – Михайловски
Сценография и костюми: Марина Райчинова
Музика: Дони – Добрин Векилов
Участват: Калин Врачански, Георги Къркеланов, Антоанета Добрева – Нети, Владислав Виолинов, Яна Бобева, Александър Дойнов, Йордан Ръсин, Йордан Алексиев, Стойко Пеев, Радосвета Василева