Актьорите всъщност са доста суеверни личности и имайки предвид колко неща могат да се, а и се объркват на сцената, не е изненадващо, че театралите са достигнали до обяснения на тези… явления.
Тези суеверия, които ще ви опиша по-надолу, са над тези за обикновения лош късмет (ако минеш под стълба или си отвориш чадъра в закрито помещение), понеже говорим за изкуството театър, а там въображението е безкрайно, но си има правила. Сега се пригответе за известна доза интересни факти и добро настроение.
Американско проучване ни представя ТОП 10 на най-„общоприетите” суеверия на актьорите по целия свят. Също така те ни дават и интересни отговори на въпроса „Защо пък точно това?”
Суеверие 10 – „Син цвят”
Носи лош късмет, ако се носят сини дрехи на сцената, освен, ако облеклото не е съчетано с нещо сиво или сребърно.
В ранните години на театралните костюми било много скъпо, а и трудно, дрехите да се боядисват в син цвят. В театрите, които се проваляли в своето начинание, актьорите носили сини дрехи, за да заблудят зрителите, че всъщност имат страхотна трупа и ресурси. Уви, поради скъпите дрехи уж, фалирали.
Сивите контури по дрехите били знак за това, че театърът и трупата са наистина успешни и със стабилни приходи. Което пък карало публиката да се чувства на пиедестал, щом си позволяват пиеса в този скъп театър със „сребърни костюми”.
Суеверие 9 – „Правилото 3”
Носи лош късмет, ако на сцената има три запалени свещи.
Считало се, че човекът, близо до най-късата (малка) свещ, ще е следващият, който ще се омъжи или следващият, който ще умре.
Преди електричеството и светлината да озарят театрите, те се осветявали от свещи. Суеверието обаче казва, че, за да е в сила „Правилото 3”, свещите трябва да са част от реквизита и сцената. Произходът му е от гледна точка на безопасност – затъмняване по време на пиеса и лесно запалимият, току-що боядисан костюм, бил ужасът на всеки актьор.
Суеверие 8 – „Пауново перо”
Пауновото перо не трябва да е елемент от реквизит или от костюм. В противен случай хаусът е гарантиран.
Много актьори ветерани разказват истории за провалени пиеси, запалване на завеси и други катастрофални случки по време на представления, в които са включени паунови пера. Смята се, че перото представлява лошото „око на злото”, което се явява като проклятие на сцената.
Връзката на пауновото перо и окото на злото е най-добре разкрита в легендата за Аргос. Той бил чудовище, чието тяло било покрито със стотици очи, които след това се пренесли на пауновата опашка.
Суеверие 7 – „Цветя от гробища”
По принцип се счита, че е на късмет, ако някой подари на режисьора цветя, откраднати от гробище, но след пиесата. Никога не се подарява букет преди представление – все още на режисьора му предстои да си го заслужи, а и е на лош късмет.
Цветя, взети от гробища, се поднасяли след последното представяне на постановка и символизирали „смъртта на пиесата” и това, че сега тя може да почива. Рационалното обяснение на това суеверие обаче се крие в това (колкото е зловещо да звучи), че гробищата винаги са били ресурс за безплатни цветя, а в миналото доста се възползвали от този факт.
Суеверие 6 – „Отражение”
На лош късмет е, ако има огледала на сцената.
Легендата, в която много хора вярват, e, че огледалото е отражение на душата и счупването му носи 7 години нещастия не само актьора, който го е счупил, но и самия театър. Всъщност огледало на сцената би довело да много технически проблеми: рефлектираща светлина върху публиката или нежеланото осветяване на някои места от сцената. Също с отрицателен ефект може да разсейва суеверните актьори.
Суеверие 5 – „Обитаващите”
Има легенда, която гласи, че театрите са обитавани от духове.
Затова сцената трябва да им се освободи за една вечер в седмицата. По този начин за вечер сцената принадлежи изцяло на невидимите души.
Разказите за духове във всички театри са различни. Имат обаче нещо общо – духът Тепсис, който има репутацията на пакостник. Теспис всъщност е старогръцки поет, роден VI в. пр. н. е. С него свързваме създаването на трагедията. Към песните на дитирамбическия хор, добавя пролог и реплики, изричани от актьор, чиято роля се изпълнява от автора. С това нововъведение се поставя началото на драматическия диалог.
За да угодят на духовете, обикновено театрите са празни в понеделник вечер.
Суеверие 4 – „Призрачна светлина”
Винаги трябва да има прожектор или лампа, осветяваща театъра, когато е празен, за да го предпазва от призраците.
Често светлината е поставена в центъра на сцената, за да държи духовете скрити в нишите. Разбира се това е друго суеверие, произлязло от практическа нужда. А именно – да има светлина, когато трупата пристигне в театъра и да се избегнат наранявания и контузии, причинени от… тъмнината.
Суеверие 3 – „Подсвиркване”
Смята се, че е на лош късмет подсвиркването в театър – на уволнение е.
Изворът на това суеверие се крие преди появата на уолкитолкитата. В миналото екипът зад сцена ползвал кодирани подсвирквания с уста, за да синхронизират работата си. Затова, ако някой просто реши да си подсвиркне, другите ще го разберат като молба за някаква техническа проверка и така могат да се натрупат недоразумения и ето – уволнение.
Също казват, че подсвиркването на сцена е знак, че пиесата ще бъде освиркана от публиката.
Суеверие 2 – „Успех”
Да пожелаеш „Успех!” на някого преди представление е лош късмет.
Затова пък „Счупи крак!” заменя пожеланието за успех. Има много менния за това как точно „Счупи крак!” става новото „Упех!” и две от тях са:
- Още в началото на театралната история след успешно представление публиката е хвърляла пари/монети по актьорите, а те коленичели, докато ги събират („пречупвали крака”).
- След това дошли времената на поклона, приклякането и слагането на крак пред крак след постановка.
Суеверие 1 – „Макбет”
Изричането на думата „Макбет” в театър ще доведе ужасно лош късмет след себе си.
Етстествено и тук има ужасно много предположения защо. Едно от тях е вярата в магьосничество. Според едно друго суеверие Шекспир наистина е „откраднал” думите за „Макбет” от сбирщина на вещици. Самите вещици след като изгледали пиесата изобщо не харесали въплъщенията на актьорите.
Друго предположение е, че отговорникът за реквизита откраднал котела от същите вещици, а те никак не останали доволни.
Най-доборото „магьосническо” обяснение на това суеверие е, че Шекспир е проклел пиесата, за да не може никой друг да режисира представлението толкова добре, колкото него самия.
Има още десетки „защото”-та, но причината, в която вярвам аз е, че често фалиращи театри използвали голямата известност на пиесата и така привличали аудитория. Очаквано обаче не събирали достатъчно средства, за да платят дълговете си, и скоро банкрутирали.
Интересно е, че дори в „Семейство Симпсън” има серия, където всички отиват на театър и всеки път след думата „Макбет” се случва някаква злополука.
Друго любопитно суеверие е, че ако на актьора му падне пиесата, трябва да си я вдигне с дупе. 🙂
Малко измислица и щипка не/обяснени факти под фона на силната човешка нужда – да вярва – забъркват тази статия. Но всички ние имаме нужда от знаци, нали? 🙂
Източник: www.listverse.com
Comments are closed.