Живеем в планове за бъдещето или безразсъдно, без да помислим, че докато ние се смеем или празнуваме, на другия край на света може да се случва нещо ужасно. Опасността дебне и колкото и да не си признаваме, всеки се страхува от нещо. Самота, болест, призраци, кръв, смърт… дори старица, до която ще се събудиш някой ден и ще трябва да целунеш.
Безумно смешната постановка „Старицата от Калкута“ в Театър 199 всъщност е ужасяващ разказ за всички страхове на хората. Вулгарна и изпълнена с немислими истории, обясняващи човешки физиологии и емоционални желания, пиесата изглежда неприложима за сцената, особено в България. Но уви. И преди години, когато има множество номинации за награда „Икар“, и сега се оказва особено популярна и примамлива за публиката.
Пълният салон беше огласен през цялото време от смях, а в края хората се забавляваха и от мълчанието на актьорите. Изграден от кратки етюди с неочаквано начало и още по-неочакван край спектакълът продължава два часа, през които не само аудиторията стига до леко истеричен кикот, но и актьорите се забавляват искрено.
Режисурата на Явор Гърдев разделя всяка една миниатюра по дискретен, но категоричен начин – веднъж със завеса и смяна на плана, друг път с песен. А като казах песен (или по-скоро написах), актрисите Лилия Гелева и Снежина Петрова изпълняват лежерни, мелодични джаз „парчета“, които ако са на друг език и не разбираш текста, звучат като от албум на някоя звезда. Лекотата на песните, преминава в агресивния рап на Захари Бахаров, а Малин Кръстев сякаш се промъква зад кулисите, за да придаде още една зловеща нотка на смях. И в момента, в който чуеш думите за смърт и омекнали „принадлежности“, осъзнаваш, че се забавляваш с неща, които далеч не са много розови.
Абсурдната постановка в салона със 199 стола те кара през цялото време да си задаваш трибуквения въпрос, особено популярен сред младите „WTF?“. След като успееш да си поемеш въздух от поредното избухване в смях, отваряш очи и наистина осъзнаваш, че се смееш на безумни неща. Затова „Старицата от Калкута“ определено не е спектакъл, който ще допадне на всеки, особено на онези с много изтънчени възприятия и разбирания за изкуството. Също не е добре да водите децата си на нея, но ако искате да ви провокират и да ви учудят, това е постановката.
А защо „старица“ и защо „Калкута“? Точно, защото не знаете нищо за тях! Те са толкова далечни и абстрактни, че чувството за зловеща непознатост Ви обърква и предизвиква страх, който може да ви обсеби напълно, както ще направи постановката със съзнанието ви.
Творчески екип:
режисура: Явор Гърдев
участват: Лилия Гелева, Снежина Петрова, Захари Бахаров и Малин Кръстев
сценография: Никола Тороманов
музика: Калин Николов
превод: Жозев Бенатов
Comments are closed.