С момичетата от сайта отдавна обсъждаме идеята да правим театрален туризъм – качваме се на колата и отпрашваме към Стара Загора, Бургас, Варна, Русе, Габрово… Желание имаме в излишък, но все не успяваме да нагодим разни други подробности като работни ангажименти, свободно време, пък и финансови възможности. Съдбата обаче си знае работата – ако Мохамед не отиде при планината, то планината идва при Мохамед. Планината в случая е Старозагорският куклен театър, чиято слава се носи през девет планини в десета. „Страх“ на Веселка Кунчева дойде на крака, за да ни удари една събуждаща плесница и да ни изтръгне от унеса на унилата житейска просъница.
В ролята на ласкав домакин се вживя Младежкият театър, който ни привлече в притъмнелия салон със съблазнителна прегръдка. Гъделичкаща мъгла полази по кожата и ни накара да настръхнем. Представленията на Веселка Кунчева не приличат на нищо друго на родната сцена. Те сами по себе си са феномени, в които се борят всички природни стихии и съживяват сетивата ни. „Страх“ не прави изключение от останалите. При него пространството е относително и определено не се ограничава до рамките на сцената. Пък и като при всяка добра театрална постановка, основното раздвижване се случва не пред публиката, а вътре в нея.
Замисълът сам по себе си е гениално простичък и точно поради това – рядко въздействащ. Фигурата на човека в три етапа на живота му – като дете, младеж и възрастен мъж, се явява скована от задушаващата схватка на (само)наложените ограничения. Надали се замисляме за ефекта на всички забележки, с които често най-близките ни се прицелват в нас. Не тичай, ще паднеш. Облечи се, ще настинеш. Яж, ще се разболееш. Стой мирно, ще се изгубиш. И още, и още, и още. Предупреждения, породени от любов и грижа, но всъщност парализиращи ни в перманентен ступор от непознатото. Вътрешният порив, стремежът към опознаване на детето бива задушен от грижовните родители. Какво би излязло от това освен един посредствен, невротичен възрастен? Смазващата липса на перспектива те изяжда отвътре бавно, уверено, с мощна челюст, докато от някогашната личност с надежди и мечти не остане само скелет.
Истинско удоволствие е да гледаш случващото се на сцената. Съставът на Старозагорския куклен театър влага сърце и душа. Актьорите се движат в синхрон като пръстите на ръката. Помага им и блестящото техническо изпълнение. Със сполучливи сценични решения и разкошна авторска музика се постигат режисьорските внушения, а пространството е оползотворено в пълния си потенциал. Клатушкащите се люлки са като прогорени в съзнанието ми. Надали има нещо по-тъжно от люлка без детски смях (Калина говори точно в тази насока).
Все още битува стигмата, че видиш ли, кукленият театър борави с кукли, куклите са за деца и ерго кукленият театър е само за деца. Да, ама не. Това би могъл да го каже само човек, който не е прекрачвал прага на който и да е куклен театър в страната, пък и в света. Да заявиш подобно нещо е все едно да кажеш, че детските книги имат възрастово ограничение за читателската аудитория, а времето за анимационни филми е неделя сутрин пред телевизора. С други думи подобни изявления разкриват повече правещия ги, а не обекта на коментара. Силата на подобни спектакли се крие в това, че говорят алегорично, като визуални басни, които използват марионетки и стилизирани образи, за да освободят съзнанието от оковите на праволинейността. Никой отвън не е в състояние да ни промени, но „Страх“ успешно ни кара да насочим погледа навътре. Гарантирам ви, че по някое време ще се сепнете от някое движение (разминаващите се люлки), танц (отблъсната прегръдка на балерината) или реплика („Ако можех да започна живота си отначало, щях да бъда щастлив“). Едно подобно пътешествие вътре в нас самите е задължително за всеки.
Текст: Веселка Кунчева и Ина Божидарова
Режисура: Веселка Кунчева
Сценография и кукли: Мариета Голомехова
Музика: Христо Намлиев
Хореография: Явор Кунчев
Лайт дизайн: Томаш Моравек и Катарина Дурикова
Фотограф: Иван Дончев
Участват: Георги Спасов, Калоян Георгиев, Дарин Димитров, Ваня Камянска, Елица Стоянова, Станислав Матев, Таня Георгиева, Кирил Антонов, Любен Чанев, Деница Янакиева
