Стоян Радев Ге. К. за премиерата на „Криворазбраната цивилизация“ на юбилея на Варненския театър

1
0

Варненският драматичен театър ще отбележи своя 95-годишен юбилей на 12 март 2016 г. с премиера на „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников на режисьора Стоян Радев Ге. К. Известният актьор и режисьор, който е свързал цялата си творческа съдба с театъра, е поканил Даниела Николчова, една от талантливите млади театрални художнички у нас,  за да изготви сценографията и костюмите и на тази негова постановка.

Решихме да споделим с вас това интервю по повод предстоящата пиеса, която продължава да бъде актуална и до днес, след първата си публикация в Букурещ през 1871г.

И днес ли е криворазбрана цивилизацията, питам режисьора Стоян Радев Ге. К:

Разбира се, че е криворазбрана. Както тогава, така и днес, ни повече, ни по-малко. Отговорите на въпроса защо е така, се съдържат в текста и – надявам се, в нашето представление.

След „Свекърва” на Антон Страшимиров продължаваш с „Криворазбраната цивилизация” режисьорското си изследване на българската класика и по-точно на комедията. С какво ти е интересна тя?

Stoyan Radev_n Българската класика винаги ми е била интересна, надявам се да имам и други случаи, в които да се занимавам с нея. Струва ми се, дори съм убеден, че човекът като индивид не претърпява никакво развитие във времето. Много ми е интересно как се случва това. Ето „Криворазбраната цивилизация” е писана през 1871 г. и колко години оттогава до 2016-та, а нищо не се променило.

Разглеждам „Криворазбраната цивилизация” през днешната призма най-вече заради копнежа, който тази пиеса носи в себе си. Той е напълно съпоставим със стремежа и на съвременния човек да реализира себе си и децата си на друго, различно, по-добро място. Той си представя, фантазира си, изгражда във въображението си това място като красиво и светло и никой не може да го осъжда, всички имаме подобни пориви.

„Криворазбраната цивилизация” ме вълнува заради именно този копнеж, а не заради заслепението пред чуждоземското. Персонажите са ми симпатични с надеждата и наивността си, дори ако щеш, със слепотата си. Да, слепота. Има някаква гъста мъгла пред очите им. И е странно, че както тогава, така и сега, ние не се опитваме да разсеем тази мъгла и да прогледнем. Не разбираме, че ако се постараем малко повече, ако вложим малко повече усилие, около нас би могло да стане по-светло.

Разказвайки своята история като режисьор, доколко си независим от автора, а и от онази прочута телевизионна постановка на Хачо Бояджиев, която моделира представата на няколко поколения българи за тази пиеса?

Откакто се разбра, че ще правя „Криворазбраната цивилизация”, не остана човек, който да не ме предупреди, че се впускам в рисково занимание, ето сега и ти. Аз пък не го осъзнавам като риск, защото съм фен на тази постановка, гледал съм я безброй пъти. Но ние не разказваме същата, а една друга история – нашата история.

Krivorazbrana 2Трябва да кажа, че сме изключително почтени към текста на Добри Войников. Той не само че не ни се опъва, а е изцяло на наша страна. Вярвам, че нашият прочит отговаря на неговите убеждения като социално-ангажирана личност. Известен факт е, че Добри Войников умира, заразен от тиф в сиропиталището, основано от самия него в един търновски манастир, сред децата, за които се грижи. Такъв човек не може да напише пиеса, в която да осмива, да окарикатурява своите сънародници. Вярно, „Криворазбраната цивилизация” е смешна, но не е карикатурна, защото е написана през болката.

За съжаление, има постановки, които в желанието си да разсмеят публиката на всяка цена, злоупотребяват с персонажите и ги омаймуняват, а това напълно се разминава с намерението на Добри Войников. Случва се с комедийните творби и на други автори, като Ст. Л. Костов, Иван Вазов, Антон Страшимиров.

Твоите постановки изненадват с интересни находки, така че и „Криворазбраната цивилизация” със сигурност замисля нещо неочаквано…?

– Изненади ще има, но какво е решението, няма да издам. Мога само да кажа, че няма да сблъскаме публиката с поругаване на българщината, с грозни и агресивни хора, които ламтят с нокти и зъби да се доберат до „светливата” европейска цивилизация. Вместо тях зрителите ще видят свестни, светли, щастливи, красиви, одухотворени и наивно- аблудени хора, които се опитват да намерят пътя си през мъглата. Също като днешните им наследници.

автор: Виолета Тончева

 

В екипа на спектакъла се очаква да видим: Николай Божков в ролята на Хаджи Коста, Цветина Петрова в ролята Анка, Николай Кенаров – Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова – Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев – Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов – Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов – Пенчо и Константин Соколов в ролята на Герги.

Фотография: Тони Перец

Comments are closed.