Ако има нещо по-хубаво от ходенето на театър, то е споделеното ходене на театър. А ако има нещо по-хубаво от споделеното ходене на театър, това са споделените размисли след края на постановката не само помежду ни, но и с целия прекрасен екип, участвал в създаването й. Такава възможност имахме ние след края на едно от ноемврийските представления на „Тигърът“ в Театрална работилница „Сфумато“.
Както стана ясно ние обичаме да си споделяме, затова и сега Деница, Йоанна и Нукет ще ви разкажат цялото ни изживяване такова, каквото си беше – чисто, искрено и емоционално. Като самото изкуство, в което сме влюбени. И вместо ние да започнем с въпрос, режисьорът Ангел Еленов ни попита какъв е жанрът на тази пиеса според нас.
Ангел Еленов: Представлението е иронично. Не можеш да направиш спектакъл без да говориш за себе си. Аз избрах пиесата. Това не е най-високата драматургия, която съм чел, но в нея можеш да кажеш всичко, което си поискаш за мъжете и за жените. Това представление е обърнато повече към жените.
Йоанна: Не излиза много така…
Нуки и Дени: Аа, излиза, излиза!
Дени: Той я предразположи тя да излезе от своята обвивка и своите дрехи буквално.
Нуки: И тя го победи! Той се почувства безсилния!
Анегел Еленов: Точно така. И жените трябва да имат ход към мъжа.
Нуки: Една жена може да изкара много неща от един мъж.
Ангел Еленов: Обаче може да го победи в силата му!
Нуки: Тя обърна силата му срещу него…
Йоанна: Всъщност колко време репетитахте?
Ангел Еленов: Около месец.
И докато говорихме колко страхотна е хореографията, г-н Еленов изведнъж попита:
Ангел Еленов: Мислите ли, че представлението има двоен финал?
Отговорът на този въпрос обаче го оставяме на вас! 🙂
Йоанна: Хореографията накрая беше като финален конфликт между двамата.
Ангел Еленов: Танцът накрая е резюме на цялото.
Нуки и Йоанна: Актрисата много ни хареса. Беше великолепна!
Йоанна: В нея има една спонтанност, която е такава рядкост, а така да радва душата… Знаете ли, че се счупи чаша по време на представлението… Това поставено ли е?
Ангел Еленов: Не, не е поставено.
Йоанна: Борислава отигра изумително тази счупена чаша!
Ангел Еленов: Стоил и Борислава са много смешни хора. А Борислава може да бъде артистката на своето поколение!
Нуки: Имаше ли някакъв конфликт между Вас и актьорите по време на репетициите?
Ангел Еленов: Как ще стане конфликт?! Откъде да дойде? Пълна хармония.
Нуки: И това проличава по време на представлението!
Ангел Еленов: По едно време се напрегнах, защото: карам се на Стоил – един път, а Борислава казва: “Кога на мен ще ми вдигнеш такъв скандал?”. Аз ѝ казах – “Може и никога, но това теб не бива да те подценява.”
Йоанна: Вярна ѝ е била реакцията – актьорите мислят, че нещо не е наред, когато режисьорът не им се скара за нещо. А защо „Тигърът“?
Ангел Еленов: Тигърът се смята за едно от изключителните животни. Затова и пиесата е ироничен екшън, защото от тигъра една жена може да направи кротко коте.
Йоанна: Да, защото тигърът не е лъв, все пак. (смях)
Ангел Еленов: Момчето има мускули. Колко са нелепи тези хора, които смятат, че всяка жена ще си падне по тях още щом се съблекат?! И изведнъж… една такава празнота…
Нуки: …буквално! (смях)
Йоанна: Защо той отвлича Глория?
Ангел Еленов: Аз не говоря за убийците, които взимат жени от улицата и ги убиват. Аз говоря за нормалния мъж, който в тоталната си самота вече няма какво да прави – отива и грабва една жена от улицата и започва да се чуди какво да я прави. Т.е. всички щампи за това какво да правим с жените ги има: да ги уплашим, да ги изнасилим… Обаче той не си дава сметка точно каква жена е взел. Може да я плаши само, докато той е в ситуация на превъзходство. Направил съм абсолютно баналите. С изключение на това какво прави жената с мъжа.
Представленията се правят по хората, с които разполагаш.
Йоанна и Нуки: Оказва се обаче, че мъжът изобщо не е толкова смел за колкото се представя.
Ангел Еленов: В отчаянието можеш да направиш някаква отчаяна постъпка. Гледаш минаващите жени и взимаш най-ярката, за да изпита тя силата на твоя дух. Изведнъж се оказва, че няма дух, има само тяло. И така сме всички. Т.е. високото и ниското са ни присъщи. Човекът е животинка, защо се чудите защо тигър?
Йоанна: Да, той и героят казва, че човек не трябва да върви нагоре, а само надолу и “стъпка” Ницше.
Ангел Еленов: Не знам за вас, но аз смятам, че човек може да чете само определено време от живота си.
Нуки: Защо мислите така?
Ангел Еленов: Ами толкова ли нямаш собствени мисли?
Нуки: Ами ако няма с кого да ги споделиш?
Ангел Еленов: Да споделиш мислите си?
Нуки: Човек остава самотен в един момент от живота си…
Ангел Еленов: Благодаря на Господ, че съм самотен, бих казал аз! Толкова е луксозно. Цял живот съм живял с различни видове пернати.
Влизат Борислава и Стоил. Ние се суетим около актьорите, поздравяваме ги за спектакъла.
Ангел Еленов: Стоиле, няма да казваш всичко. Питаха ме дали сме имали спорове, да знаете, че съм казал, че такъв компромат нямаме!
Стоил Стоянов: А… добре, добре! (смеем се)
Йоанна: Искам да чуя за чашата, моля те!
Нуки: Трябваше ли да се счупи?
Борислава Стратиева: Не! Честно казано до сега имаме един цял сервиз счупени чаши и няколко чинии.
Стоил Стоянов: До сега само аз чупя чаши, но до този момент по-добро отиграване от това днес не сме имали. Имаше едно представление, в което, докато ме удряше по гърдите счупи чашата в мен (смях). Всички стъкла литнаха към мен…
Йоанна: А как танцувахте накрая?
Борислава Стратиева: Днес нямаше проблем, но тогава останах с обувки. Най-неприятното е, че когато има нещо счупено на сцената, публиката през цялото време мисли някой актьор да не се пореже.
Нуки: Имахте ли някаква трудност по време на репетициите?
Борислава Стратиева: Един от проблемите, който имаме, е чисто физиологически. И той идва, когато започнем да пием.
Йоанна: Значи шампанското е истинско…?
Стоил Стоянов: Да, няма как да не бъде. А аз съм я напивал на сцената!
Борислава Стратиева: Ние пием по принцип в чаши за шампанско, но в представлението, за което той казва, че ме е напил, чашите бяха за вино. Обаче Стоил не се съобразява с това, защото е свикнал да ми сипва в друга чаша…
Стоил Стоянов: Да, аз наливах доволно, но да кажа, че никога не съм я чул да се оплаква! (смях)
Борислава Стратиева: Насилих се да го изпия, защото трябва да го изпия на екс.
Тук разговорът неусетно се отклони към норвежкото кино и норвежкото сирене, но после го върнахме в релси.
Йоанна: Доразкажи ни за напиването…
Борислава Стратиева: Да. Към края на представлението танцувах леко замаяна, доста повече се опирах на него, повече от обикновено, даже направо си ме пренасяше по сцената. Но иначе винаги ме е хвалил, че много добре играя пиянство. (смях)
Йоанна: Вие заедно ли сте? В живота… имам предвид.
Стоил Стоянов: Не.
Борислава Стратиева: Но много се обичаме!
Йоанна: Партньорството ви на сцената е впечатляващо!
Борислава Стратиева: Това е по вина на режисьора. Успя да ни влюби на сцената.
Ангел Еленов: Добре де… кажете на тези млади хора какво искате те да запомнят от този спектакъл. Едно изречение.
Стоил Стоянов: Това е едно представление за парадокса, наречен любов. Мисля, че успяваме да защитим това. Двама души, които не предполагаш, че могат да имат нещо общо помежду си, камо ли искра и много общи теми, които нямат по принцип и с хората, които са до тях в живота. Като изключим Бен, който няма никого до себе си, но Глория има. Тя има и деца, но не е щастлива в брака си. Човекът, който е най-подходящ за нас, не е такъв на пръв поглед.
Ангел Еленов: Аз мисля, че принудата кара хората да не се разделят. Казваш, че любовта е парадокслана, а не можеш да кажеш по-голямото – че животът е парадоксален.
Стоил Стоянов: Животът е парадоксален.
Йоанна: Борислава, моля те, кажи твоето изречение.
Борислава Стратиева: Аз ще го кажа от името на героинята си – това да ти е удобно, да ти е комфортно с един мъж, той да те издържа, е крайно недостатъчно за това да си щастлив. И любовта, и смисълът са в неизвестното, в онова, което всеки ден те кара да тръпнеш, да се чудиш, да не знаеш и да учиш постоянно. Това е за мен любовта.
Нуки: Променяли ли сте нещо по пиесата?
Стоил Стоянов: Да, има няколко неща, които не са като в оригинала.
Ангел Еленов: Финалът сме променили, който по пиеса е доста скучен.
(Тук няма да разказваме как са променили финала 🙂 )
Нуки: Много красив танц, как се получиха нещата?
Стоил Стоянов: Много сме благодарни на Кире Гьоревски. Надяваме се пак да работим с него, обаче той е много зает в театъра в Македония. Наскоро се опитах да го привлека за един друг проект, но… уви. Малко съм засегнат. (смее се) В първия момент се съгласи, но после..
Борислава Стратиева: Репетициите с Кире, когато се репетираше моя стрийптийз…
Нуки: Ти как се чувстваше по време на тези репетиции, Стоиле?
Стоил Стоянов: Аз се чувствах много добре. Подкрепях гласово, психически, физически – всякак. Никога режисьорът не е имал забележки относно реакциите ми по време на стрийптиза на Борислава, явно са били много органични. (смеем се)
Борислава Стратиева: Да, той имаше забележки към моите реакции на неговия стрийптийз.
Стоил Стоянов: Искаш да кажеш, че моят стрийптийз е по-лош от твоя, така ли?
Борислава Стратиева: Да. (смях) В нашия екип аз съм жената и Ирина Магдалинчева, но на една от репетициите на моя танц Ирина не беше там, но всички мъже присъстваха. Това бяха най-неудобните моменти, въпреки че се забавлявах много на реакциите им. Но това беше и един от моментите, в които трябваше да се преборя вътрешно.
Нуки: Стоиле, ти чувствал ли си се неудобно по време на нейния танц?
Стоил Стоянов: Да съм се борил с нещо? Борих се с това да се съблече повече, но не ми се получи.
Йоанна и Нуки: Да, но сега е много красиво!
Йоанна: Кое представление подред ви е това?
Стоил Стоянов: 14… Играем най-много по две представления на месец. Премиерата ни беше миналата година през декември. Просто е трудно с графиците на Сфумато.
Ангел Еленов: Аз направих това представление, за да си го имат те. Възрастните хора трябва да помагат на младите да играят. Ироничната съдба си казва думата в тази страна. Тъжно е, че тук всички актьори мизерстват…
И тук дойде време да благодарим на впечатляващите актьори Борислава и Стоил, както и на режисьора Ангел Еленов за отделеното време и страхотния разговор. В края на тази среща лавтиатърският ни дух беше във възторг – чувстваше вдъхновение, излъчваше удолвтвореност. Бяхме го нахранили добре, а беше едва понеделник. 🙂
Comments are closed.