Автор: Силвия Димитрова
Петя Стойкова е хореограф, танцьор и основател на Танцова компания „ДЮН“. Завършва балетна режисура и хореография в Нов Български университет. По пътя си печели и много награди като националната „Маргарита Арнаудова“ и „Бург на годината“ 2016 г. за принос в популяризирането на град Бургас. Петя е вдъхновител в пълния смисъл на думата, вярваща в енергията и душата, и в невидимата връзка между тях.
Петя Стойкова е един от тринадесетте съвременни български хореографи, с чиято работа ще можем да се запознаем в рамките на 3-тата „Българска танцова платформа“, организирана от Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“. На 12 май от 17 ч. в Зала 1 на „Топлоцентрала“ имаме възможност да гледаме представлението ѝ „Ритуали на душата“, което разказва на хореографски език за невидимото. А от този разговор с нея научаваме повече за любовта ѝ към танца, нестихващото ѝ желание да твори и възприятието ѝ за изкуство точно тук и сега –
Какво ви накара да осъзнаете, че изкуството и по-конкретно съвременния танц е именно вашето призвание?
Начинът, по който се чувствам, когато танцувам, и връзката с тялото са моите две емоционални причини да тръгна в тази посока. И също – усещането за свобода и възможност да изключиш ума и да общуваш със самия себе си.
Откъде черпите вдъхновение и имате ли някакъв ритуал, към който се придържате, когато творите?
Вдъхновението ми се подхранва от моите убеждения и нещата, в които вярвам. Друго, което ме вдъхновява и дава енергия на работата ми са самите танцьори, с които работя. За мен работата по едно представление е в голяма степен работа с невидимото и връзка между мен и танцьорите и между тях самите.
Имало ли е моменти, в които сте изпитвали колебание дали вървите в правилната посока, ако да, то какви са предпоставките за тях?
Не. Няма такива моменти. Опитвам се да слушам себе си и да правя това, което не може да не бъде направено.
Как бихте описани чувствата, които преминават през вас, когато сте в творчески процес?
Любов. Благодарност. Връзка с висшите ми пластове и с мен самата.
Към днешната дата, коя е творбата най-близка до вас и кое я прави толкова специална?
“Ритуали на душата” и “Мандала” са двете представления, които свързват моите части и за мен се реализират в друго измерение. Ритуалите са по-скоро среща, отколкото спектакъл. В тях няма никаква изпълнителност. Търсенето ни е създадем жив момент във времето и пространството.
Какво е посланието, което искате да предадете на зрителите чрез представлението „Ритуали на душата“?
В „Ритуалите на душата“ са сведени няколко важни за духа практики, или енергии. Бихме искали те да бъдат разпознати и почувствани. Това е всичко с главно „в“.
