Среща с Арпад Шилинг

0
0

Театралният режисьор Арпад Шилинг (р. 1974г. в Унгария) започва да поставя на 20-годишна възраст. Създава Театър „Кретакор“ (от унгарски – „тебеширен кръг“ по пиесата на Брехт „Кавказкият тебеширен кръг“) през 1995 г., същата година, в която започва да учи режисура в Академията за театрално и филмово изкуство в Будапеща. Той продължава да ръководи „Кретакор“ успоредно със следването си. От 1998г. до 2000г. е поканен от Габор Жамбеки (Gábor Zsámbéki) да бъде гост-режисьор в театър „Йожеф Катона“ (Katona József) в Будапеща.

През 1999г. поставя „Платонов“ от Чехов със студенти от Националния театър на Страсбург, които представят спектакъла на фестивала на Съюза на Европейските Театри (UTE).

Същата година печели наградата на унгарските театрални критици в категорията „Изгряващ професионалист“ с постановката си „Народен враг“ на Ищван Ташнади в театър „Йожеф Катона“.

photo Dawid Zuchowicz

През 2001 г. режисира „Валпургиева нощ“ от Ерофеев в „Шаубюне“, Берлин, а през 2002 г. поставя „Ричард III“ от Шекспир в „Пиколо Театро“ в Милано.

След като отхвърля няколко предложения да работи на щат в национални театри, Арпад Шилинг превръща театър „Кретакор“ в постоянна театрална трупа заедно с мениджъра Гаспар Мате (Máté Gáspár). Най-емблематичната им постановка е „Чайка“ на Чехов от 2003 г.

От 2006 г. започва да води множество работилници и курсове в европейски театрални академии и университети.

От 2008 г. работи като режисьор по културни и образователни програми в Унгария, Франция, Чехия, Германия, премествайки проектите си в училища, малки общини и други общности, живеещи в затруднение.

photo NTNG

През октомври 2012 г. представя собствената си творба „ПланетаНой“ в Театър „Chaillot“ в Париж. Прави постановки в „Щаатсопер“, Мюнхен, „Бургтеатър“ във Виена, в „Държавна Опера Щутгарт“, Германия.

Печели многобройни награди, включително наградата „Станиславски“ от Москва през 2005 г., Легионът на Френското Министерство на Културата през 2008 г. и Европейската Театрална награда в категорията „Нови театрални реалности“ през 2009 г. Получава също десетки награди от цяла Европа (Сърбия, Унгария, Литва, Канада, Черна Гора, Хърватска, Франция, Русия).

През 2016 г. неговият „Кретакор“ получава Наградата за Култура „Принцесата Магриет“ на Европейската Фондация за Култура за художествената и социалната му работа.

photo Internet

След дълги години на правене на спектакли по световни класики, театър „Кретакор“ е много успешен, има своята публика, която се радва на цялата трупа и цени репертоара. Тогава Арпад Шилинг си задава въпроса „Ние сме успешни, имаме зрители, имаме приходи, всичко е чудесно, но какво от това? Какво повече от това?“. Той си дава сметка, че най-често актьорите и режисьорите правят спектаклите си за отбрана публика (т.е. за самите себе си – „идват и ни гледат колеги, казват ни „браво“ и толкова. Всичко това не излиза извън „елитарния“ кръг на хората на изкуството.“)  Арпад Шилинг намира за безсмислена и безплодна максимата „Изкуство заради изкуството“. Тогава решава да смени курса на 180 градуса, напълно рисковано и без гаранции за успеваемост.

През 2008г. той предприема мащабен художествен експеримент и преструктурира своя творчески екип, преминавайки от репертоарна система на работа към такава, базирана на проекти. Той също отхвърля думата „театър“ от името, запазвайки само „Кретакор“. Съсредоточава се върху образованието, социалното развитие и управлението на таланти. Изгражда спектаклите си върху социални проблеми (теми като аборт, домашно насилие, смъртно наказание, агресия в училище, непотизъм), семейни проблеми, малцинства и техните ситуации. Режисьорът не се занимава със своето тълкуване на класически пиеси, а взима непреходен, вечен проблем, показва различните му перспективи (развои, гледни точки), с което не довежда зрителя до катарзис, а оставя отворен финал и неразрешим проблем, които след това дискутира с публиката.

Arpad Schilling_ photo Kretakor

В един от проектите си той работи с две села с ромско население (около 1000 души), с които в продължение на две седмици правят театър.

Друг любим негов подход е т.нар. Форум театър (Аугусто Боал слага началото му през 60-те години на ХХ-ти в.): спектакълът се прекъсва и започва дискусия със зрителите или публиката влиза и участва в спектакъла по собствено желание във всеки един момент.

Шилинг създава също много проекти в училища с ученици, но това начинание е трудно, тъй като се сблъсква със законите на държавния апарат за образованието.

Ето и неговото кредо за театъра:

„Може би сега е моментът да преобразим театъра, защото днес хората имат много повече възможности да се забавляват или да научат нещо ново. Защото изглежда сякаш ние експлоатираме публиката, използваме зрителите. А наша професия и наше задължение е да променим нещата.“

„Огромна грешка е да мислим, че хората не искат да се изправят срещу собствените си чувства и емоции, че не се интересуват от театъра. Те не се интересуват от театър заради нас, артистите. И интернет не е причината за това. Да обвиняваме младото поколение означава да прехвърляме отговорността на другите, а тя всъщност е наша. Ако искаме зрителите да говорят повече за нашето изкуство, трябва да знаем какво да ги питаме. Защото зрителят не знае какво да пита. Ако искаме да ангажираме публиката, трябва да й дадем задачи, да й зададем въпроси, а не просто да им показваме. Представили сме на сцената проблем, но не задаваме въпроси за самия проблем, а за обстоятелствата и за различните гледни точки на персонажите.“

„За мен на сцената няма нищо по-интересно от човека сам по себе си. Никакви декори, реквизити и ефекти.“

Арпад Шилинг предпочита не толкова реализма, а по-скоро минимализма, най-простият начин на изразяване. Той бяга от излишния декор, реквизит, гримасничене и характерности – от всичко, без което същността на Театъра – действието, може.

Photo_ Zágon Nagy

Тук можете да гледате неговата постановка на „Хамлет“ само с трима актьори, които не сменят костюми или характерност, а променят персонажите си само през тяхната философия за живеенето и гледната точка. Актьорите са заобиколени от всички страни от публиката, сядат до зрителите и не използват никакви външни средства, за да означат преминаването в друг персонаж.

Първият спектакъл на Арпад Шилинг извън Европа се очаква през 2020г. в Сан Франциско, САЩ, а всички събития, свързани с режисьора, можете да следите на http://schillingarpad.com/

*Транслитерацията от унгарски е направена от автора на статията.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here