Автор: Йордан Георгиев
Преди няколко дни, на 12 април, се навършиха 79 години от рождението на Слави Шкаров – една от най-ярките режисьорски фигури, обновили и обогатили българския театър през втората половина на ХХ век. Този 12 април се оказа тъжен ден, защото за първи път от 32 години насам беше нарушена традицията колеги и приятели на Слави да се събират заедно на чашка или две, за да си спомнят за него и многобройните тъжни, смешни, и най-вече парадоксални случки, в които той е бил главно действащо лице. А тази традиция няма аналог и е единствена по рода си в България, повярвайте ми.
Ние обаче знаем, че никакъв вирус – бил той театрален или медицински не е в състояние да изличи спомена за Слави от паметта на тези негови приятели, които, слава Богу, го предават и на младите. Така че без никакво съмнение още на следващия 12 април традицията ще бъде възстановена. Отначало – както обичаше да казва Слави. Днес в рамките на нашата инициатива ви предлагам три кратки спомена за един от незабравимите русенски спектакли на Слави Шкаров – „Амадеус“ от Питър Шафър, чиято премиера е през 1983 г. Ролята на Салиери е изпълнявана от големия актьор Константин (Диди) Димчев, а образът на Моцарт и до днес остава една от най-силните роли на Косьо Станев.
Димитър Димчев – актьор и син на Диди Димчев:
„Спомням си, че на едно от последните представления на „Амадеус“ в Русе пристигна Николай Бинев. По същото време той играеше ролята на Салиери в Младежкия театър, беше чувал много за „Амадеус“ на Слави и дойде любопитен да види с очите си този спектакъл. След края на представлението имахме уговорка да мина през театъра и да взема баща ми. Не помня вече какъв ангажимент ни предстоеше. Неговата гримьорна беше последната, в дъното на коридора в сградата на операта. Влизам и заварвам следната сцена: Николай Бинев е на вратата на гримьорната, баща ми се обръща, Кольо коленичи на един крак пред него и целува ръката му. Кольо Бинев целуна ръка на татко за ролята на Салиери.“.
През септември 1983 г. „Амадеус“ гостува с две представления на сцената на Античния театър в Пловдив. За тези представления си спомня Милка Балинова, помощник-режисьор на Слави Шкаров в почти всичките му русенски спектакли.
„Античният театър беше препълнен. Публиката бе заела всички възможни позиции. Към финала на първата част, обаче, внезапно се разрази буря. Започна да вали дъжд, точно на монолога на Салиери, когато актьорът Константин Димчев вдигна заканително ръка, сочейки небето и проклинайки Бог, го предизвика:
„Моцарт. Него ти богопомаза. А мен награди с привилегия единствен аз сред живите да проумея, че той е твой избраник и твое въплъщение. Грацие е Грацие анкора. Тъй да бъде. От днес нататък сме врагове. Ти и аз. Дио енджусто. Боже несправедливи! Пер ке? Защо?“
Небето като че ли се раздра от мълнии и последва оглушителен гръм. Все си мисля какво беше това небесно предзнаменование. Дъждът се изля като из ведро. Започна неспирен порой. Публиката отвори чадъри и остана по местата си. Такова чудо не се бе случвало. Трябваше да се спре представлението. Публиката роптаеше и настояваше да се изчака времето и да се продължи. Представлението бе спряно и на другата вечер се доигра. Отново с препълнен амфитеатър и при небивал успех.“.
Виолета Радкова, сценограф и художник на костюмите в „Амадеус“:
„Тъкмо беше излязла постановката и ме среща на улицата Галя Антонова – млада журналистка, тогава кореспондентка на вестник „Народна младеж“, която ужасно развълнувано ми каза, че предната седмица (мен ме е нямало в Русе) в града е идвал операторът на филма на Милош Форман Мирослав Ондржичек и тя, разбира се, като театроманка веднага го е завела да гледа „Амадеус“. Още повече, че е разбрала, че те вече работят с Милош Форман над филма.
Държа да отбележа, че филмът се появи по екраните на запад след като излезе нашата премиера в Русе. И така, когато след няколко години в Унгария за пръв път успях да видя филма (дори го гледах на английски, защото отдолу преводът беше на унгарски)
бях изумена, че той започваше с две билярдни топки, които се удрят една в друга върху билярдна маса, под която се криеха Моцарт и Констанце – неговата жена и се забавляваха като деца. Никога няма да забравя колко бях шокирана, защото в нашето представление Слави и аз бяхме измислили като основно действащо лице тази билярдна маса… Мисля си колко ли е бил развълнуван този оператор от нашето представление, за да сложи това решение, което беше на Слави, за началото на филма. И страшно се гордея с това.“
