Лъчезарна, земна и мислеща – накратко за София Бобчева. Още в първите си минути с нея възрастен мъж, въодушевен от красотата и таланта ѝ, ѝ рецитираше стихове. Направих им няколко снимки и се отправихме към близкото кафе, за да направим това интервю.
София започва да следва журналистика в Софийски университет (като най-близка до актьорската професия, според нея), но бързо разбира, че мястото ѝ не е там. Категорична е, че призванието ѝ е на сцената. Кандидатства втори път в НАТФИЗ и талантът я отвежда в класа на Стефан Данаилов.
Към днешна дата София Бобчева има над 30 роли в театъра, киното и телевизията. Преди броени дни получи награда „ИКАР 2018“ за поддържаща женска роля за Зина в „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности (Чудаци)“ от Максим Горки, реж. Красимир Спасов и Медицинската сестра в „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов“.
Обективни ли са според теб номинациите за ИКАР?
Надявам се, че са. Както и при Оскарите не винаги всичко е обективно, има различни фактори. По принцип изкуството е субективно. Един ще харесва едно, друг друго.
Как премина гастролът на „Танцът Делхи“ в Тулуза, Франция?
Как ви прие публиката?
Беше много хубаво. Първоначално бях доста притеснена, защото за първи път щях да пътувам на турне с Народния театър и ни предстояха цели 8 представления. На първото играхме пред ученици – 7, 8 клас, което беше много странно. Притесних се как ще ни приемат, защото текстът, според мен, не е за ученици. Но се оказа, че изучават Иван Вирипаев в училище. Бяха много възпитана и добра публика.
Всички представления в Националния театър в Тулуза бяха пълни. Там има практика след спектакъл публиката да слиза в заведението на театъра и да се среща с артистите. Отидох няколко пъти, говорих си с французите, много им беше харесало.
Публиката във Франция доста се интересува от текста. Малко по-различна е от нашата публика, която се радва по-скоро на актьорите. Но там не ни познават, не знаят кои сме и много се захващат за драматургията, която им представяме. Още когато публиката влизаше, не ни гледаше, въпреки че бяхме на сцената. През цялото време четяха програмата – от корица до корица. Също ми направи впечатление, че не стават на крака при аплодисментите. Много пляскат и викат, но не се става на крака.
На премиерното ни представление присъства директор от друг френски театър, който беше много впечатлен от актьорската игра на всички. Галин Стоев ни предаде думите му: „Ето, това са актьори – не като нашите.“ Защото те много уважават източноевропейската актьорска школа, както ние уважаваме английската например.
Любимата ти роля?
В дипломното ми представление „Красива птичка с цвят зелен“ играх лоша старица – Царица Тартальона. Тя беше много трудна, имаше преобразяване, затова ми стана и любима.
Мечтаната ти роля?
Много харесвам ролята на Бланш от „Трамвай желание“. Ако ми се отдаде шанс бих я изиграла с удоволствие. По принцип много харесвам и Тенеси Уилямс.
Кога може да твърдим, че един актьор е успешен в професията си?
Когато се чувства добре с това, което прави, когато го прави с лекота, без прекалени напъни и амбиции – наистина да му идва отвътре. И все пак да бъде харесван от публиката. Каквото и да си говорим, публиката е много важна.
Ако беше министър на културата…?
Щях да се погрижа актьорите и всички служби в театрите да са с добри заплати, да се чувстват като нормални хора. Защото в момента сме малко на ръба на оцеляването, ако трябва да разчитаме само на заплатите си в театъра.
На какъв житейски урок те научи театърът?
Че духовното те крепи в най-тежки моменти. Когато отида в театъра, започвам да се чувствам по-добре, забравям за битовите проблеми, които иначе биха те смазали или може да изпаднеш в депресия. Единствено театъра може да ме вдигне, да забравя за проблемите и натоварващите неща от живота.
Освен в Народния театър, може да гледате София Бобчева в премиерния за Сатиричен театър спектакъл – „Терапевти“ – 13 април.
Всички наградени с ИКАР 2018 може да видите ТУК.
Comments are closed.