Задавали ли сте си някога въпросите кой движи бялото петно по сцената или кой нарежда толкова много предмети? Кой помага на актьорите да се преоблекат бързо и кой е направил грима, маските, перуките на артистите? Кой намалява или усилва музиката? Кой мести декора?
Представяме ви скритите хора на театъра. Те носят цялата отговорност за всичко, което вие виждате на сцената. Смятаме, че трябва да знаете за тях или поне да чуете за тяхното присъствие в театъра, защото всеки един от тях е една вселена.
Искам да ви запозная с Димитър Александров Хадживълчев. Той е осветител и ръководител на екипа осветители в Театър „София“. Всички колеги го наричат Додо. Роден е през красивия септември на 1971 година. След като завършва средното си образование, постъпва в колеж по журналистика. Дните му са озвучени по равно от прогресив рок (Пинк Флойд, Мерилиън, Джетро Тъл, Йес, Дженезис) и от симфонична музика (Бетовен, Брамс, Малер, Чайковски, Дворжак, Мусоргски). Чете предимно научна фантастика, но в личната му библиотека присъстват още Михаил Булгаков, Пол-Лу Сюлицер, Ървинг Стоун, Съмърсет Моъм, Джон Стайнбек, Цончо Родев, Стефан Цвайг, Стивън Кинг, Рьоне Госини, Ерих Кестнер, Елин Пелин, Джералд Даръл, П. Г. Удхаус, Уйлям Уортън, Дж. Р. Р. Толкин, Дъглас Адамс… Казва, че последният филм, който му е „счупил главата“, е „Only lovers left alive” на Джим Джармуш.
Ето защо реших да ви запозная именно с него:
Няма как първият ми въпрос да не бъде от колко време работиш в театър?
За първи път попаднах зад кулисите през есента на 1991г. в Учебния куклен театър (УКТ) към НАТФИЗ като сценичен работник. По това време сцената на УКТ беше в ремонт и част от представленията се играеха в една аудитория при съвсем примитивни условия, а други гостуваха в зала МХТИ в НДК. Тъкмо там започнах да се интересувам от осветление и то постепенно стана моя професия и призвание.
Кое е онова нещо, с което театърът те задържа при себе си?
Театърът има неповторима атмосфера. Казват, че който веднъж е поръсен със сценичен прах, остава омагьосан за цял живот – поне при мен стана точно така. Театърът ме среща с прекрасни, неповторими хора, отношенията с които са изключително ценни за мен.
От колко време работиш в Театър “София”?
От ноември 1993 година, когато един колега от Учебния драматичен театър ми предложи да работим заедно там. Директор тогава бе Иван Кондов, светла му памет, той ме прие и ето ме още тук. С едно прекъсване между 1998 и 2002 г., когато се занимавах с други дейности, това прави 18 години – цяло пълнолетие.
Винаги ли си „дирижирал“ светлината в театъра?
Не съвсем. През годините се е случвало да работя като барман, ВиК монтьор, техник по поддръжка, звукотехник (за което имам дори известно образование), но любима ми е работата със светлина. Много се надявам, че докато все още съм активен специалист, сценичното осветление у нас ще се прави от специално образовани хора, както е в онзи свят, от който уж сме част, а все не го стигаме.
Притесняваш ли се преди премиера?
Разбира се! Мисля, че всеки, чиято работа се вижда на сцената, се притеснява, когато предстои първият допир с публиката. Аз поне винаги се тревожа дали съм направил най-доброто, което мога, дали то е достатъчно добро, за да създаде у зрителя търсеното впечатление… Изобщо премиерата си е изпитание за всички нас.
Искало ли ти се е някога да бъдеш на мястото на актьорите?
Не, аз по характер съм затворен и избягвам да привличам внимание. Не бих могъл спокойно да застана пред стотици хора, дошли да видят какво ще им покажа. Комфортът за мен е зад стъклото на кабината.
Като какъв човек те определят колегите ти?
Това е въпрос, на който те трябва да отговорят. Мога само да кажа, че сме много задружен и сработен екип, уважаваме се и лично, и професионално и се подкрепяме напълно.
Кое е най-важното нещо в живота за теб?
Приятелите. Хората, които си избрал и са те избрали да бъдете заедно в този живот – това е най-голямото богатство за мен.
Какви представления НЕ харесваш?
Хм, труден въпрос. През годините в театъра съм станал много капризен зрител. Не харесвам лошия вкус, липсата на смисъл, на послание. Не мога да възприема спектакли, които само грубо възбуждат първосигнални реакции. За мен добрият театър трябва да е като добрата литература – да провокира интелектуално и емоционално, да дава храна на въображението, не да втълпява готови, едностранни представи.
